Конан Непобедимия [bg]

— Сбогом — тихо каза Хордо.

Конан потъна в непрогледната нощ. Леки облаци пробягваха над светлата луна, докато той бързаше по каменистия склон. Кимериецът искаше да бъде колкото е възможно по-близо до стените на крепостта преди нощта изцяло да спусне плътната си мантия над тази мрачна долина.

Той рязко спря, здраво стиснал широката си сабя. Никакъв звук не бе достигнал до слуха му, очите му не бяха доловили дори нищожен признак на движение, ала сетива, които той не можеше да опише, му казваха, че пред него има опасност.

Тъмнината сякаш се разцепи, после се огъна, сгъсти се и пред него изневиделица се появи издължено тяло — на мястото, което само допреди миг бе съвсем пусто.

— Как разбра? — разнесе се тихият глас на Имхеп-Атон. — Няма значение. Сега вече наистина нямам никаква полза от тебе. Тесните жалки усилия са безплодни, но както бягащият плъх, попаднал по време на битка под краката на войника, може да го препъне и да стане причина за смъртта му, така и ти може да създадеш неприятности на по-великите от теб.

Неясно очертаното тяло се придвижи към Конан. Той видя само една протегната напред ръка, без никакво оръжие.

Изведнъж чу зад гърба си плъзгане на ботуш по скала. Светкавично клекна и по-скоро почувства, отколкото видя копието, профучало над главата му. Сграбчи сабята си с две ръце, завъртя се върху левия си крак и нанесе удар натам, където би трябвало да се намира човекът, замахнал с копието. Усети как върхът на оръжието му се забива в плът под ризница от металически брънки и в същия миг видя червените очи на нападателя, които блестяха в нощта. Копието се плъзна по рамото на Конан, кървавочервеният блясък на очите угасна. Кимериецът издърпа сабята си от падащото тяло.

Отчаяно се завъртя в обратна посока, като всеки миг очакваше ужилване от оръжието на Имхеп-Атон, ала видя пред себе си три тела, подобни на сенки, вкопчени едно в друго в смъртна схватка. Разнесе се съскащ писък, който внезапно заглъхна, и една от сенките се свлече на земята. Другите две продължиха да се бият.

Водопад от търкулнати по склона малки камъчета извести пристигането на още С’тара. По стената на крепостта започнаха да се движат факли и огромният гонг заехтя в мрака. Подвижната решетка започна да се вдига с трясък.

Конан видя два чифта проблясващи очи, които бавно се приближаваха към него. Запита се дали тези същества можеха да виждат в тъмнината. Дали можеха да го познаят? Не би рискувал за нищо на света. Като взе предвид разположението на едните кървавочервени очи, Конан пресметна къде съществото би могло да държи копието си.