Конан Непобедимия [bg]

Двадесет и пета глава

Четиримата облечени в ризници С’тара и Сита, които ги водеше, носеха вързания върху носилката Конан през централната кула на крепостта. Кимериецът лежеше наглед съвсем неподвижен. В този миг да оказва съпротива бе напълно безсмислено, ала той постоянно опитваше да свие в юмрук дясната си ръка. Ако му се удадеше да направи това като начало… Ръката потръпна, водена от някаква странна нейна приумица, ала не стори нищо повече от това. Той продължаваше да се бори за дъха си. Искаше да продължи да диша.

Излязоха от блестящ коридор, преминаха през сводест вход и продължиха надолу по неравни каменни стъпала. Стените, отначало гладки, се превърнаха в тунел, прокопан в грубия камък, проход, изсечен в скалните недрата на планината под черната крепост. Онези, които влизаха тук, повече нямаше да бъдат преследвани от грижи за гоблени и мозайки по подовете.

Коридорът сред грапавата скала престана да се спуска надолу и продължи в хоризонтална посока. Сита задумка с огромния си юмрук по врата от необработено дърво, обкована с желязо. Тя се отвори и Конан с изумление видя, че се появи човек — първият, забелязан от кимериеца в крепостта, който не държеше погледа си прикован към пода.

Човекът бе по-нисък от Конан, ала дори по-масивен от него, с тежки увиснали мускули, покрити с дебел слой мас. Две свински очички, потънали дълбоко в кръгла плешива глава, се взряха в Конан.

— А, Сита — каза той с изненадващо висок писклив глас, — значи водиш на Орт още един гост.

— Млъкни, Орт — просъска Сита. — Знаеш какво трябва да се прави тук. Само губиш време.

За огромна изненада на Конан дебелият мъж се изкикоти.

— Би искал да ми отсечеш главата, нали, Сита? С тази огромна брадва в ръцете ти. Но Аманар има нужда от Орт за мъченията при разпитите. Вие, съществата С’тара, много се увличате и оставяте само мърша след себе си, когато е възможно да се зададат още няколко въпроса.

— Този тук вече е мърша — презрително каза Сита, обърна се небрежно и удари Конан по лицето с опакото на ръката си. Орт отново се изкиска.

Устата на Конан се напълни с кръв. Той се напрегна, гръдният му кош се надигна в мъчително усилие.

— Ще… те… убия… Сита. — Дъхът му отново се загуби, Орт смаяно замига с мъничките си очи.

— Той говори? След прахчето? Значи е силен.

— Силен — изръмжа Сита. — Не толкова силен както мен! — Топката на юмрука му се стовари върху лицето на Конан и раздра бузата на младежа. За момент С’тара остана с юмрук, вдигнат във въздуха, с оголени зъби, след това отпусна ръката си с видимо усилие. — Сложи го в килията, Орт, преди да съм забравил заповедите на господаря.

С остър кикот Орт поведе цялата процесия към тъмницата. От двете страни на грубите каменни стени имаше мрачни, обковани с желязо врати. Орт спря пред една и отключи тежък железен катинар с ключ, който измъкна от широкия си кожен колан.