Конан Непобедимия [bg]

Карела стигна края на наклона и насочи големия си черен жребец към лагера. Яздеше, поставила юмрук върху бедрото си, изкусителното й тяло се поклащаше в такт с движението на коня. Кървавото слънце вече бе наполовина скрито зад планинските върхове, ала все пак бяха останали достатъчно лъчи, за да окъпят лицето й в златно сияние.

— Ако тя не си тръгне оттук — каза Конан, — ти ще я следваш навсякъде, дори ако те заведе до огъня за мъчения на планинците или дяволското робство на Аманар.

— Така е — тъжно отвърна Хордо. — Моят последен дълг към Червената каня — сигурен съм, че ще е така — е да я вържа върху седлото на коня и да я отведа на сигурно място. — Гласът му внезапно стана твърд. — Но това ще сторя аз, Конан. Никой друг няма да вдигне ръка срещу нея, докато е жив Хордо. Дори и ти.

Конан спокойно срещна дивия поглед в единственото око на разбойника. От една страна, беше се заклел никога повече да не спасява живота й. От друга — би ли могъл да стои и да гледа как тя умира? Бе изправен пред неразрешима задача.

Карела опъна юздите, спря коня пред двамата мъже и вдигна ръка да заслони очите си от наполовина скритото зад планините слънце.

— Не усетих, че толкова дълго съм се бавила при Аманар — измърмори тя и ги погледна със зелените си очи. — Защо се гледате така кръвнишки? Мислех си, че сте станали почти като братя, такова приятелство цъфна между вас.

— Ние се разбираме и живеем в мир, Хордо и аз — каза Конан и протегна ръка. Едноокият я хвана и дръпна младежа да стане.

— Ще им дадем да се разберат, а, кимериецо? — каза Хордо. — Преди да ни погребат.

— Й ще пием от златни чаши в Аграпур — каза Конан.

— Какви ги плещите вие двамата? — попита Карела. — Събери хрътките ми, Хордо. Искам да им кажа няколко думи, преди да ни налегне тази проклета тъмнина.

Хордо бързо кимна и се спусна да събере бандитите. Карела погледна към Конан, като че искаше да му каже нещо, ала моментът за това, изглежда, бе отминал безвъзвратно. Имаха да говорят за много неща, ала кимериецът не желаеше да започне разговора пръв. Той тръгна след Хордо и миг по-късно чу как конят, й бавно потегля след него. Червенокосата не положи никакво усилие да го догони.