Конан Непобедимия [bg]

— Конан — измърмори Харанидес. — Чувал съм това име в Шадизар. Крадец. Ще ми се да те бях познал, когато се срещнахме миналия път.

Конан съсредоточи цялото си внимание върху заморанеца.

— Значи ме помниш?

— Малко вероятно е да забравя мъж с рамене на бик, особено когато той ми е донесъл почти двеста планинци като подарък.

— Тогава ти наистина си ни преследвал? Нямаше да сторя такова нещо, ако не се налагаше да се измъкнем от твоите войници.

— Преследвах ви — с горчивина отвърна Харанидес. — По-скоро бях по следите на Червената каня и дрънкулките, които тя е задигнала от Тиридатес. Или ти, крадецо, беше онзи, който проникна в двореца и се развихри да убива като демон?

— Не бях аз — каза Конан. — Нито Червената каши С’тара, тези люспести същества, са го направили. Ние проследихме тях, а пък вие сте тръгнали по нашите следи. Но как стана така, че ти попадна тук, прикован към стената в тъмницата на Аманар?

— Продължих да преследвам червенокосата, макар че някой друг, по-умен човек на мое място би се върнал в Шадизар, за да му вземат главата — каза капитанът. — Онези твари, С’тара, изблъскаха в клисурата половин планина канарѝ върху главите ни. Не повече от двадесет от моите войници успяха да избягат. Водеше ни един планинец, но дали ни е вкарал в капан, или е загинал под камъните — а може и да се е спасил, не знам.

— Тези пришки по тебе не са от падащите скали.

Харанидес унило огледа ужасните следи от изгарянията по тялото си.

— Нашият тъмничар, Орт, обича да се забавлява с нагорещено желязо. Той е изненадващо чевръст за човек с такова туловище. Има навика да удря, след което отскача назад, а аз както съм с тези — и той задрънка оковите си — нито мога да нападам, нито да бягам.

— Ако отново дойде със своите железа — нетърпеливо каза Конан, — може би като избяга от единия, ще дойде достатъчно близо, до другия и той ще го хване.

Кимериецът издърпа една от веригите си в цялата й дължина и я измери с поглед. Изсумтя с отвращение и отново се отпусна до каменната стена. Между него и капитана имаше повече от достатъчно място, в което Орт можеше да отскача и да се изплъзва както желае. Дебелият мъчител можеше да остане безнаказан, отдалечен на един пръст разстояние от който и да било от двамата мъже. Конан забеляза, че заморанецът се мръщи срещу него.

— Идва ми на ума — каза бавно Харанидес, — че вече разказах на теб повече, отколкото на Орт. Как стана така, че те оковаха във вериги като вол, Конан?