Конан Непобедимия [bg]

— Какво стана? — прошепна Хордо, когато Конан се присъедини към останалите. — Ти си ранен!

— Не можах да стигна до крепостта — тихо отвърна Конан. — С’тара чакаха в засада. Но разбрах кой наблюдава от планината. — Кимериецът си припомни второто проблясване на светлина. — Поне си мисля, че зная кой ни следи. Ще ти кажа по-късно — добави той, защото войниците С’тара вече влизаха в разбойническия лагер. Предвождаше ги Сита.

Бандитите се отдръпнаха и замърмориха, когато подобните на влечуги твари закрачиха към огньовете. Карела не отстъпи от мястото си. Скръстила ръце под облите си гърда, червенокосата се изправи срещу огромния Сита.

— Защо идваш тук? — попита тя.

— Няколко С’тара бяха убити тази нощ — отвърна Сита. Алените му очи нагло пробягаха от глезените към лицето й. — Ще претърся лагера ви и ще разпитам хората ти. Ще разбера дали някой от тях не е замесен в тази работа.

В мърморенето на бандитите се доловиха сърдити нотки. Мнозина сграбчиха дръжките на оръжията си.

— Дириш си белята — каза студено Карела. — Няма да позволя такива като тебе да претърсват моя лагер. И ако господарят ти има въпроси, ще отговоря лично на него, а не на неговия добитък! — презрително продължи тя. Сита се разтрепери, ръцете му, които завършваха с дълги закривени нокти, конвулсивно затърсиха дръжката на огромната бойна брадва.

— Ще се убедиш — просъска злобно Сита, — че да отговаряш на въпросите на моя господар е доста по-неприятно от това да отговаряш на моите въпроси.

Той рязко се обърна и напусна осветения кръг, следван от останалите С’тара.

Когато и последното чудовище изчезна в мрака, Карела се обърна към бандитите:

— Ако някой от вас е замесен в това — каза тя, — ще му отрежа ушите.

Без да каже дума повече, главатарката закрачи между тях и изчезна в своята шатра на червени и бели райета.

Хордо тежко въздъхна и дръпна Конан настрани.

— Какво стана горе на склона?

Разбойниците се разпръснаха на малки групички и тихо започнаха да обсъждат събитията от нощта. Абериус остана сам, впил очи в Конан и Хордо.

— Убих трима С’тара — каза Конан. — Имхеп-Атон уби двама. Може би самият той е убит, ала не вярвам да е така.

Хордо изсумтя.

— Онзи, дето изпрати Крато срещу тебе? Втори магьосник в тази забравена от Митра долина — това наистина е лоша вест. Трябва да й кажа.

Конан сграбчи ръката на едноокия.

— Недей. Тя може да каже на Аманар, а не мисля, че двамата магьосници изпитват приятелски чувства един към друг. Каквато и да е причината, която ги разделя, тъкмо тя може да ти даде шанс да я измъкнеш оттук.