Диамантен меч, дървен меч [bg]

Сежес продължаваше: - Обикновено прокудените от ордените първо се лишават от Сила. Ала стават и грешки. Във всеки случай ренегатите запазват жалки остатъци от предишната си дарба, но пък сърцата им са пълни с черна злоба и жажда за мъст, то е добро гориво за разпалване на някакво подобие на магическа сила. Такива вешери са добър и ценен улов за враговете на рода човешки. И попаднат ли подобни люде сред нехора... Моля за извинение, продължете, брат Реваз.

Магът на Арк спокойно чакаше Сежес да приключи с пламенните си излияния.

- Установихме, повелителю, че в покушението наистина са замесени нехора. Както и хора, някога носели звания на магове от Дъгата...

- Можете ли да назовете имена - рязко запита Императорът.

- Засега още не. Изминали сме едва първата половина на пътя към истината. Ала постигнахме това за доста кратко време, от което сме удовлетворени.

Императорът за миг се замисли.

„Магове-ренегати? На пръв поглед е убедително. Или е поредната лъжа? Струва ли си да започна игра?"

- Аз обаче не съм удовлетворен, почитаеми - студено заяви той. -Покушението снощи за малко не успя. Нали вие ме уверявахте, че могъществото на Дъгата не знае предели?

- Хм... Това не е съвсем така - с достойнство възрази Гахлан. -Винаги сме твърдели, че могъществото на седемте ордена е велико, ала не и безгранично. Гибелните порои...

- Именно! - Императорът добави в тона си още една доза лед. - Пороите опустошават и обезлюдяват плодородни територии на Империята. Вие все още не сте озаптили тази напаст. Под Мелиин пълзят и вегетират всякакви чудовища. А сега и покушението... Не съм доволен, почитаеми!

Маговете мълчаха. Сежес се усмихна.

- Недоволството на нашия господар ще бъде разсеяно в най-скоро време - със сладко гласче пропя тя. - Хванали сме дирята на злосторниците. Очевидно следите ще ни отведат до тайната твърдина на Дану и елфите. Ще са ни нужни войски, повелителю. Втори и пети легион. Предполагам, че тези сили ще са Достатъчни.

- Дванайсет хиляди меча? - подчерта учудването си Императорът с вдигане на вежди. Всъщност, наистина бе изненадан. - Не мисля, че... Усмивката се изпари от лицето на вълшебницата.

- И полагащата се към легионите конница. Обсадни машини не са необходими.

- Три хиляди конника - отзова се Императорът. - Общо петнайсет хиляди души. „Какво ще щурмувате с толкова войска? Заешките дупки на дивите Дану ли? Или се каните да превземате някое от източните кралства?"

- Дъгата смирено моли своя повелител да утвърди със заповед поисканото - подигравателно произнесе Сежес.

Той я изгледа мрачно, сетне потисна неочаквано хрумнала му мисъл и с нарочно забележимо нежелание отвърна:

- Ще удовлетворя молбата на Дъгата... И ще потвърдя това със заповед, но чак когато ми посочите на картата къде ще използвате войската.