Републиката на крадците [bg]

— Сега остава едно: възможността за избор. Ние, жреците на Уродливия страж, не сме много на брой и са малко онези, които са призвани да влязат в нашите редове. Внимателно помислете дали ще предложите себе си за третата и последна клетва — клетвата да служите. Нека онези, които не го желаят, застанат до другарите си отстрани. А онези, които държат да направят избора, нека останат там, където са.

Тълпата от послушници бързо се разпръсна. Имаше колебаещи се, но върху лицата на повечето, сред които бяха Джийн и братята Санца, беше изписано пълно доволство. Локи безмълвно се замисли… Дали наистина желаеше това? По този начин ли ставаше? Не се ли очакваше да има знаци, поличби, някакъв вид напътствия? Може би най-добре да отидеше встрани…

Той изведнъж осъзна, че единственият човек, останал редом с него, е Сабета.

В позата ѝ нямаше колебания — със скръстени ръце и леко вирната брадичка, тя сякаш стоеше в очакване физически да се противопостави на всеки, поставящ под въпрос чувствата ѝ. Гледаше Локи косо и с очакване.

Това ли беше знакът? Какво ли щеше да си помисли тя за него, ако той се откажеше от дадения шанс? Мисълта, че няма да прояви кураж колкото Сабета, докато стои точно пред нея, беше като нож, забит в корема му. Локи изправи рамене и кимна на Окови.

— Две храбри души — тихо каза Окови. — Коленичете и безмълвно наведете глави. Ние тримата ще се помолим за напътствие.

Локи падна на колене, допря длани, затвори очи и мислено помоли Уродливия страж да не го кара да допусне някоя ужасна грешка пред Сабета. После осъзна, че да отправя в такъв момент молитва за собствените си проблеми, може да се сметне за богохулство. „Мамка му!“ — това бе следващата му мисъл, а това, разбира се, беше още по-лошо.

Опита се от уважение да не мисли за нищо и се заслуша в шепота на възрастните. Известно време Окови и неговите хора разговаряха настрани. Най-после Локи чу стъпки, които се приближаваха.

— Един ще бъде избран — каза жрицата — и ще трябва да отговори направо. Откаже ли този шанс, никога вече няма да го получи.

— В това ни ръководят някои дреболии — каза дългокосият гариста. — Знаци от миналото. Доказателства за деянията ви. Неуловими поличби.

— Но Благодетеля не взема трудните решения вместо нас — каза жената. — Ние се молим нашият избор да отговаря на неговите, а по този начин — и на нашите интереси.

— Локи Ламора — тихо каза Отец Окови, сложил ръце на раменете на Локи. — Призован си да служиш на Тринайсетия принц на Земята и Небето, чието име се пази. Какъв е твоят отговор на неговия зов?

С разширени от вълнение очи Локи погледна първо Окови, после — Сабета.

— Аз… — прошепна той, но после се изкашля и заговори по-ясно. — Аз… Аз трябва… Съгласен съм.

В сводестата зала се разнесоха приветствени викове, но изражението на Сабета в този миг пресече вълнението на Локи. Беше добре познато му изражение, каквото самият той използваше: лицето по време на игра, пълна безизразност, маска на безразличие, която цели да скрие по-дълбоки чувства.