Детето на нощта [bg]
- Автор: Баркли Джеймс
- Серия: Хрониките на гарваните #3
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545859489
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Детето на нощта [bg]». Краткое содержание книги:
Прогони мисълта, засрами се, че дори я допусна. Но разсъдъкът му признаваше хладно, че и това би избавило Балея от разрухата. Гнусно избавление, и все пак...
Хирад се върна при огъня, остави купчинка листа и корени и седна.
- Тук не гъмжи от животинки. Сложих капани за зайци, но може и да нямаме богат улов тази вечер.
- А така, оправдай се отрано - подхвърли ухилен Илкар.
- Днес си по-забавен от обикновено - отвърна варваринът. - Е, не е трудно да го постигнеш.
- Тъй... - тежко започна Незнайния и веднага се настроиха сериозно. - Няма как, трябва да обмислим и възможността Ериан веднага да бъде заловена от Дордовер.
- Значи пак не ти провървя с мисловната връзка? - Хирад се взря в Дензър, който завъртя глава, без да срещне погледа му. - Може да успееш сутринта...
- Може...
- И какво ще стане, ако я хванат? - продължи Незнайния.
- Ами маговете на Дордовер ще поискат да ги заведе при Лиана - отвърна Илкар, - тоест всички ще се отправят към Орна- ут с нея. Какво има да умуваме?
- Съгласен съм - кимна Незнайния. - Но може да се случи още какво ли не.
- Както винаги - изсумтя Хирад.
- Че как иначе, щом и ние се намесихме? - тупна го по коляното Илкар.
- Първо - подхвана Незнайния, - не знаем дали от Дордовер са пратили в пристанището достатъчно хора, за да превземат кораба. Дори да им стигнат силите, ще минат поне два дена, докато натоварят нови припаси. Зависи колко ще се инатят Ериан и елфите от Гилдията. Второ, не е изключено на дордовер- ците да им стигат силите само да попречат на кораба да отплава обратно. Щом и Дарик се появи в Грейторн, явно онези в Арлън не са толкова много, колкото им се иска, за да пратят войска през морето. Налага се да приемем, че в това Листерн е на страната на Дордовер. Трето, елфите от Гилдията може да надушат навреме маговете и войниците на Дордовер и да се отдалечат навътре в морето. Ще помислим как да стигнем до тях в такъв случай... ако Дензър все така не успява да се свърже с Ериан. Четвърто, граф Арлън няма да седи със скръстени ръце и да гледа как натрапници се бият по собствените му кейове. Добре ще е, ако отидем право при него, защото може и да не подозира какво се мъти в неговия град. От друга страна, разбира се, може и той да е затънал до гуша в цялата история. Пето, изобщо няма как да знаем дали този, когото срещнем, е на наша страна или поне е решил да остане неутрален. Знаем обаче добре, че дордоверците в Арлън ще ни търсят. Всичко това означава, че ще ни бъде крайно трудно и да стигнем до Ериан, и да ѝ помогнем. Има още над какво да умуваме, но и така ви е ясно пред какво сме изправени.
- И как да ѝ помогнем, ако превъзходството им в сила е смазващо? - поклати глава Дензър.
Вече валеше упорито, скоро щеше да се изсипе порой.
- Винаги има с какво да помогнем - заяви Хирад. - Ние сме Гарваните.
- Е, тогава започвай да мислиш как да успеем. И без това дължим цялата гадна бъркотия на теб.
Хирад кимна, изтръска каквото бе полепнало по дланите му, стана и тръгна към конете, подминавайки Незнайния и Илкар.
- Къде отиваш? - попита елфът.
- Тръгвам си.
- Какво искаш да кажеш?
- Ами искам да кажа, че не съм длъжен да слушам високомерните му тъпотии. Сбърках, и то лошо, съжалявам за това. Но не мога да си върна думите назад, само се опитвам да поправя стореното. Той обаче ми го натяква с повод и без повод, няма да търпя повече. Тъй че вие, безгрешните, вървете да спасявате Лиана без мен.
- Значи сам ще намериш път до Ал-Дречар? - заяде се Илкар и ушите му настръхнаха.
- Все ще измъдрим нещо заедно с драконите - троснато отвърна варваринът. - Не исках нищо друго, освен мъничко уважение за това, че помагам на човек, който не си мръдна пръста за мен цели пет години.
- Щом е мъничко, може - изтърси Дензър.
- Не започвай! - изръмжа му Незнайния.
- Още една думичка, Дензър - изпружи показалец Хирад, - и ще препускаш сам към Арлън.
- Бягай при скъпоценните си дракони, Хирад. Свирайте се в онази замръзнала пещера и ако щете, умирайте, докато аз се мъча да спася Лиана и цяла Балея.
Варваринът се втурна към мага от Ксетеск. Прескочи огъня, закачи с крак чайника и водата засъска по жаравата. Хирад блъсна с длан Дензър и го отхвърли две крачки назад. Бяха минали години от предишния поход на Гарваните, но варваринът не бе загубил смайващата си бързина. Дензър дори не успя да реагира.
- Ще ти се, а? - дрезгаво проточи Хирад и цялото му тяло се напрегна. - Много ще ти хареса и на теб, и на могъщите ти при- ятелчета в ония ваши кули.