Четвъртият гроб под краката ми [bg]

Но преди да успея да видя точно какво се случваше с демона, онзи, с когото се биеше Рейес, ме забеляза. Той нададе яростен писък и се забори с хватката на Рейес, за да се докопа до мен. Това бе най-странното усещане, да бъдеш желана толкова отчаяно от мъж, който не обръщаше внимание на факта, че гръбнакът му бе извит толкова много, че започваше да пука под натиска. Можех да чуя рязкото пукане от чупещи се кости, от разкъсващи се сухожилия и разместване на гръбнака и все пак мъжът не можеше да свали очи от мен. Искаше ме толкова силно, свободната му ръка бе протегната, очите му ме молеха да се приближа.

А те бяха сини. Човешки очи. Просто не можех да различа демона зад тях, мътната черна същност, носеща се от него, но гостоприемникът, когото създанието бе обладало, имаше сини очи. Толкова ясни, че изглеждаха като плувен басейн в горещ летен ден. И се наляха със сълзи, когато натискът, който Рейес прилагаше на гърлото му, прекъсна достъпа му на въздух. Но все още не му пукаше. Проправяше си път към мен с една ръка, другата бе счупена. Лежеше отпусната на пода до него, безполезна.

Когато се метна към мен в последен смел опит, обсегът му изглежда се разшири. Черни, остри като бръснач нокти се появиха от ръката на мъжа. Тъмнината на нощта не можеше да възпре демона да се разкрие, да се разпростре. Можех да видя само ръката му, но знаех, че поне тази част от него бе незащитена.

Протегнах се през леглото, игнорирайки виковете на Рейес да се отдръпна, ноктите бяха толкова близо, само на сантиметри. Още един слаб опит и щеше да разреже лицето ми. Протегнах ръка с дланта нагоре, приведох се и духнах. Сякаш духвах магически вълшебен прах, частици светлина от мен се понесоха към демона, приземиха се върху лапата му и в един голям взрив от енергия той изпищя и се запрепъва навън от човешкия си гостоприемник.

Гърчейки се в агония, демонът се замята по земята, а пронизителните му викове бяха като запалване на хиляди ракетни двигатели.

Артемида се спусна в следващия миг, впи зъби, сключи челюст и изтръгна живота от звяра. В този момент убийството му бе почти акт на състрадание, в такава болка беше. Наблюдавах, докато гъстата му, газообразна кръв се разля по пода, а после се изпари.

Преди да осъзная, че беше бесен, Рейес ме дръпна на крака и ме огледа от глава до пети. След това се фокусира върху лицето ми, а неговото изразяваше удивление.

— Какво, мамка му, беше това? — попита той, а гневът изостряше гласа му.

Но адреналинът препускаше надолу по гръбнака и през тялото ми. Погледнах покрай него към Артемида. Тя беше заета да души из стаята като ловджийско куче по следата на лисица, убедена, че ще открие следата на друг демон. Тя скочи през стената към другата стая, преди да успея да я извикам обратно.