Смъртта на царете [bg]

Оръжейницата беше обкръжена от непознатите. Мократа им кожа отразяваше светлината на звездите. Той вдигна камата, за да ги отблъсне, когато се спуснаха към него.

Една ръка се уви около гърлото му изотзад и Целз нанесе див удар по нея, за да го пусне; чу се приглушен стон. Той се извъртя, размаха камата, сенките се разделиха, една искра освети палубата като внезапна светкавица и разкри за миг блесналите очи на нападателите, после тъмнината се върна, по-страшна отпреди.

Юлий успя да запали лампата, която беше взел от каютата на пиратския капитан, и той извика от ужас, когато позна младия римлянин.

— Справедливост за мъртвите, Целз — каза Юлий и доближи светлината до стреснатото му лице. — Пленихме почти всички твои хора, макар че някои са се барикадирали долу. Но те ще почакат.

Очите му блестяха в светлината на лампата Някой хвана Целз изотзад, други се спуснаха към него и изтръгнаха камата от пръстите му. Юлий се наведе толкова близо, че лицата им почти се докоснаха.

— Гребците са приковани към пейките си. Хората ти ще умрат, както ти обещах. Конфискувам този кораб в полза на Рим и на дома на Цезарите.

Целз го гледаше смаяно. Долната му устна увисна безволево, докато се опитваше да разбере какво се е случило; това в момента явно беше извън възможностите му.

Без никакво предупреждение Юлий го удари с юмрук в корема. Целз почувства киселината да подскача в стомаха му, задави се и гърлото му се изпълни с горчилка. Отпусна се в ръцете на пазачите си и Юлий отстъпи. Целз обаче изведнъж се изтръгна от отхлабената за момент хватка на мъжете зад себе си, скочи към него, блъсна го и двамата се стовариха долу. По палубата плъзна огън от лампата. Объркани, римляните тръгнаха да гасят огъня с интуитивния страх на хора, плаващи на дървени кораби. Целз удари противника си, който се надигаше под него, после се хвърли към перилата на кораба, отчаяно търсейки спасение. Гигантската фигура на Кир му препречи пътя и той дори не забеляза острието, на което се наниза. В смъртна агония вдигна очи към лицето на убиеца си и не видя там нищо, само празнота. Тялото му се изхлузи от острието и се свлече на палубата.

Юлий се надигна задъхан. Чуваше пращене на дъски — хората му разбиваха барикадираните каюти. Всичко беше свършило — почти — и той се усмихна и премигна от болка: устата му беше разкървавена. Кабера се приближи по палубата. Изглеждаше още по-слаб, ако това изобщо беше възможно, и в широката му усмивка липсваше поне един зъб от тези, които Юлий помнеше. Но лицето му си беше същото.

— Не престанах да им повтарям, че ще се върнеш, но те не ми вярваха — весело каза старият лечител.