Политичестки ред и политически упадък [bg]

Американските реформи се внедряват много бавно. През 1882 г. само 11 процента от държавните служители притежават квалификация, а през 1900 г. броят им нараства до 46 процента. (По време на президентството на Франклин Д. Рузвелт броят им достига 80 процента и 85 процента непосредствено след Втората световна война, след което отново спада). Конгресът продължава да се придържа към патронажните назначения и утвърждава назначенията въз снова на квалификацията една след като загубилата властта партия е в състояние да използва системата в защита на своите собствени политически назначения при извършването на промени в административния апарат. Ефективността на Комисията за реформа на държавната администрация зависи от енергичността на нейния председател и подкрепата на Белия дом. Дормън Итън използва предпазливо нейните правомощия, а приемниците му са още по – умерени.

Промяната настъпва едва след като през 1889 г. президентът Харисън назначава енергичния млад политик от Ню Йорк Теодор Рузвелт в ръководството на комисията, за когото реформата на държавната администрация е централен момент в неговите политически амбиции. Но когато през 1895 г. Рузвелт се оттегля от тази длъжност, броят на патронажните назначения отново нараства. Много федерални ведомства не спазват разпорежданията на Комисията за реформа на държавната администрация за повишаване в длъжност.

Паралелен реформаторски процес се разгръща във всеки американски град, управляван от бос и политическа машина. Така например Републиканската машина в Чикаго в края на XIX в. е под управлението на Уилям Лоримър, конгресмен, а по – късно сенатор, който раздава храни, въглища, пенсии, стипендии, лицензи и работни места на политически поддръжници. Пред сенатската комисия за разследване на поведението му той заявява: „Това покровителство ми е дадено от шерифа, председателя на избирателната комисия, ковчежника, съдебните служители, държавната администрация... Рядко се е случвало... назначенията в някой район на града, в който живеех, да стават без моята препоръка.“ Лоримър притежава също така много предприятия и чрез това, което нарича „честно подкупничество“ успява да натрупа значително богатство. Неговата машина, като тези в други градове, обслужва интересите на огромен брой имигранти и гласоподаватели от работническата класа, които са стичат в града, за да работят в новите промишлени отрасли.