Произход на политическия ред [bg]

Една от най – забележителните характеристики на управлението още от най–ранните периоди на китайската история е силният контрол, който гражданските власти упражняват над армията. В това отношение Китай се различава съществено от Рим, където амбициозни генерали като Помпей и Юлий Цезар постоянно се опитват да получат политическа власт, или от съвременните развиващите се страни с техните чести военни преврати.

Това не е поради липса на авторитетни или харизматични военачалници в Китай. Китайската история е пълна с победоносни генерали и разкази за бойно величие. Дори след периода на Воюващите царства Китай води чести войни най–вече срещу степните номади, но и срещу корейците, тибетците и племенните народи на юг. Почти всички императори, основатели на династии, спечелват своите позиции благодарение на качествата си на военачалници. Макар и син на селянин, Лиу Бан успява да се издигне до император (Гаодзу е храмовото му име) благодарение на уменията си на военен организатор и стратег и той далеч не е единственият, който успява да го направи. Амбициозни генерали като Ан Лушан по време на династията Тан правят опити да завземат властта; в края на краищата династията рухва, тъй като пограничните сили, необходими за защита на страната от варварите от север, се изплъзват от контрола на централното управление.

Но в повечето случаи успешните династични основатели, издигнали се благодарение на военни победи, бързо обличат цивилни дрехи, когато поемат властта, и управляват въз основа на гражданската си длъжност. Те и техните наследници успяват да държат генералите далеч от политиката, като изпращат жадните за власт воини в отдалечени погранични застави и възпират тези, които се опитват да организират бунтовнически армии. За разлика от римската преторианска гвардия или османските еничари дворцовите стражи на императора никога не са играли важна роля при възкачването на крале в китайската история. Предвид значението на войната за формирането на китайската държава, важно е да разберем защо гражданският контрол е толкова силен.

Една от причините е свързана с относително слабото институционализиране на военната в сравнение с гражданската йерархия. Длъжностите върховен главнокомандващ, генерали в авангарда, тила, десния и левия фланг теоретично са по–висшестоящи от тези на държавните министри, но те често остават незаети. Това са по–скоро церемониални длъжности, отколкото предоставящи реална военна власт и често са заемани от цивилни лица без военен опит. До този момент в историята армията не е професионализирана; служителите на императора и по–нисшестоящите с лекота сменят военни и цивилни длъжности и от тях се очаква да са квалифицирани както за едните, така и за другите. След приключването на гражданските войни през първите години на династията военните често биват командировани в гарнизонни градове в далечната степ или пустинята далеч от цивилизацията. Подобна кариера не е по вкуса на енергичните и предприемчивите.