Светлина в пукнатините [bg]

Жером дръпна съпругата си в един от ъглите на дневната в дома на Клара, колкото се може по-далече от събралите се хора. Зад тях все още кънтеше Гибелният глас, който тъкмо говореше за селския живот и сякаш намекваше, че момиченцата са се родили в плевня.

Терез погледна мъжа си въпросително.

Жером се разположи така, че да вижда гостите, които бяха застанали до вратата на стаята, вперили поглед в телевизора. Сетне се втренчи в съпругата си.

— Разкажи ми за Арно.

— Арно?

— Пиер Арно. Познавала си го.

Гласът му бе приглушен. Настоятелен. Очите му шареха — ту към гостите, ту обратно към жена му.

Терез нямаше да бъде толкова изненадана, дори съпругът й да се бе съблякъл внезапно. Гледаше го с неразбиращ поглед.

— Имаш предвид делото "Арно"? Но това беше преди много години.

— Не говоря само за делото. Искам да науча повече за самия Арно. Всичко, което можеш да ми кажеш.

Терез изглеждаше втрещена.

— Но това е нелепо. За кой дявол изведнъж ти хрумна да се интересуваш от Пиер Арно?

Жером стрелна с поглед останалите гости и когато се увери, че вижда само гърбовете им и няма опасност, отново се съсредоточи върху съпругата си. Понижи глас още повече:

— Не се ли досещаш?

Терез усети как сърцето й се свива. "Арно. Невъзможно."

На заден план гробовният глас казваше нещо, което навеждаше на мисълта, че ръката Господня е помогнала при раждането на петзначките. Но присъствието на Господ сякаш бе много далеч от тази малка стаичка, в която бумтеше весел огън и се носеше аромат на прясно изпечена храна. А във въздуха грозно висеше едно омразно име.

Проклетият Пиер Арно.