V. [bg]

— Това не е шпионаж — възрази Стенсъл. — Обаче Положението е непоносимо. — Израз, който бе научил от баща си. — Те преустановяват действието на Алигаторния Патрул. Постепенно, за да не привличат вниманието.

— Смятате, че сте ги уплашили?

— Моля ви. — Човекът бе пребледнял. Той извади лула и кесийка и започна да ръси тютюн по мокета.

— Вие ми представихте Алигаторния Патрул в комична светлина — отбеляза Айгенвалю. — Като интересна тема за разговор, докато моята хигиенистка се занимаваше с устата ви. Изглежда очаквахте ръцете й да затреперят, а? Или аз да пребледнея като восък? Ако аз бях на нейно място и работех с бормашинката, подобна гузна реакция би могла да се окаже много, много неприятна за вас.

Стенсъл бе напълнил лулата и я запалваше.

— Вие, неизвестно откъде и защо сте възприели идеята, че аз съм отлично запознат с подробностите около някакъв заговор. Господин Стенсъл, в един свят, такъв, какъвто вие обитавате, всяко струпване на явления може да бъде конспирация. Тъй че, вашето подозрение несъмнено е основателно. Но защо се консултирате с мен? Защо не с Енциклопедия Британика? Тя знае повече от мен за всяко явление, към което евентуално бихте проявили интерес. Разбира се, освен ако любопитството ви не е насочено към стоматологията. — Колко нерешителен изглеждаше Стенсъл, седнал там. На каква възраст е (петдесет и пет), а приличаше на седемдесетгодишен. Докато Айгенвалю, приблизително на същата възраст, имаше вид на трийсет и пет годишен. Млад, какъвто се и чувстваше. — Коя област ви интересува? — закачливо попита той. — Перидонтията, хирургията на устната кухина, ортодонтията? Или протезирането?

— Да речем протезирането — изненадващо за Айгенвалю отвърна Стенсъл. Той изграждаше защитна завеса от ароматен тютюнев дим, за да изглежда загадъчен зад нея. Но гласът му все пак си бе възвърнал донякъде спокойствието.

— Елате — покани го Айгенвалю.

Влязоха в задния кабинет, където бе музеят. Там бяха изложени пинсетите, използувани някога от Фошар139; първото издание на „Стоматолог-хирург“140, отпечатано в Париж в 1728 година; зъболекарски стол, на който бяха седели пациентите на Чейпин Аарон Харис141; тухла принадлежала на една от първите сгради на Балтиморския колеж по зъбна хирургия. Айгенвалю заведе Стенсъл до махагоновата витринка.

— Чии са? — попита Стенсъл, загледан в изкуствените челюсти.

— Подобно на Пепеляшкиния принц, все още търся устата, в която те ще паснат точно — усмихна се Айгенвалю.