V. [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: Прочее юмористическое
Электронная книга - «V. [bg]». Краткое содержание книги:
Пулпата е мека и пронизана от капиляри и нервни окончания. Глечта, състояща се предимно от калций, е неодушевена. Това бяха въпросните то и аз, с които трябваше да борави психодонтията. Твърдият, безжизнен аз покриваше, защитаваше и предпазваше горещото, пулсиращо то.
Очарован от матовото искрене на титана, Айгенвалю умуваше над чудноватата идея на Стенсъл (мислейки за нея със съзнателно усилие като за зъбна амалгама: сплав от илюзорната пластичност и блясък на живака с чистата истина на златото и среброто, запълваща една празнина в защитната глеч, далеч от зъбния корен).
Кариесите се получават напълно основателно, разсъждаваше Айгенвалю. Но дори и да има по няколко от тях на зъб, не съществува съзнателна организация срещу живота на пулпата, няма съзаклятие. Все пак намират се хора като Стенсъл, които трябва да обикалят насам-натам и да свързват случайните кариеси в заговори.
Вътрешната телефонна уредба премигна нежно и обяви „Господин Стенсъл“. Какъв ли ще бъде поводът сега? Бе прекарал в почистване на зъбите си време, достатъчно за три посещения. Благосклонен, равномерно и гладко пристъпващ, Айгенвалю влезе в частната приемна. Стенсъл рязко стана, за да го посрещне, и запелтечи.
— Зъбобол? — загрижено попита докторът.
— Нищо ми няма на зъбите — с мъка промълви Стенсъл. — Вие сте длъжен всичко да разкажете. Вие двамата трябва да сложите край на лицемерието и притворството.
— А вие сте калпав детектив и още по-некадърен шпионин — заяви Айгенвалю иззад своето бюро, след като бяха преминали в кабинета му.
— Това не е шпионаж — възрази Стенсъл. — Обаче Положението е непоносимо. — Израз, който бе научил от баща си. — Те преустановяват действието на Алигаторния Патрул. Постепенно, за да не привличат вниманието.
— Смятате, че сте ги уплашили?
— Моля ви. — Човекът бе пребледнял. Той извади лула и кесийка и започна да ръси тютюн по мокета.
— Вие ми представихте Алигаторния Патрул в комична светлина — отбеляза Айгенвалю. — Като интересна тема за разговор, докато моята хигиенистка се занимаваше с устата ви. Изглежда очаквахте ръцете й да затреперят, а? Или аз да пребледнея като восък? Ако аз бях на нейно място и работех с бормашинката, подобна гузна реакция би могла да се окаже много, много неприятна за вас.
Стенсъл бе напълнил лулата и я запалваше.
— Вие, неизвестно откъде и защо сте възприели идеята, че аз съм отлично запознат с подробностите около някакъв заговор. Господин Стенсъл, в един свят, такъв, какъвто вие обитавате, всяко струпване на явления може да бъде конспирация. Тъй че, вашето подозрение несъмнено е основателно. Но защо се консултирате с мен? Защо не с Енциклопедия Британика? Тя знае повече от мен за всяко явление, към което евентуално бихте проявили интерес. Разбира се, освен ако любопитството ви не е насочено към стоматологията. — Колко нерешителен изглеждаше Стенсъл, седнал там. На каква възраст е (петдесет и пет), а приличаше на седемдесетгодишен. Докато Айгенвалю, приблизително на същата възраст, имаше вид на трийсет и пет годишен. Млад, какъвто се и чувстваше. — Коя област ви интересува? — закачливо попита той. — Перидонтията, хирургията на устната кухина, ортодонтията? Или протезирането?
— Да речем протезирането — изненадващо за Айгенвалю отвърна Стенсъл. Той изграждаше защитна завеса от ароматен тютюнев дим, за да изглежда загадъчен зад нея. Но гласът му все пак си бе възвърнал донякъде спокойствието.
— Елате — покани го Айгенвалю.
Влязоха в задния кабинет, където бе музеят. Там бяха изложени пинсетите, използувани някога от Фошар139; първото издание на „Стоматолог-хирург“140, отпечатано в Париж в 1728 година; зъболекарски стол, на който бяха седели пациентите на Чейпин Аарон Харис141; тухла принадлежала на една от първите сгради на Балтиморския колеж по зъбна хирургия. Айгенвалю заведе Стенсъл до махагоновата витринка.
— Чии са? — попита Стенсъл, загледан в изкуствените челюсти.
— Подобно на Пепеляшкиния принц, все още търся устата, в която те ще паснат точно — усмихна се Айгенвалю.
139
Пиер Фошар (1690 — 1762) — прославен френски лекар, създател на стоматологията като научна дисциплина.
140
Медицински трактат от Пиер Фошар, издаден в 1728 г. и положил основата за научния подход към зъболечението.
141
Чейпин Аарон Харис (1806–1860) — виден американски стоматолог, основател на Американското Дружество за зъбна хирургия.