Warcraft - Нощта на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: WarCraft #12
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Нощта на Дракона». Краткое содержание книги:
Кориалстраз размаха криле с всичка сила, но този път не се бореше с притеглянето на водовъртежа — сега го приемаше. Спусна се напред, устремен към центъра му, надявайки се каквото и да се случи, да е бързо. Щом влезе вътре, Кориалстраз изрева отново… и отново… и отново…
Шестнадесет
Синестра спеше. Фактът, че можеше да си го позволи, дори когато усещаше, че наоколо се навъртат и други нарушители, беше не знак за изтощение, а за увереността й. Тя беше убедена в предстоящия си триумф, беше сигурна, че който и да се опита да я спре, щеше или да бъде елиминиран, или да стане неин слуга по един или друг начин. Тя спеше, както винаги, но само по няколко минути.
Имаше периоди, когато не беше затваряла очи в продължение на цял век. Това не беше обичайно нещо за нейния вид, но Синестра не изпитваше друго, освен презрение към другите, включително черния орляк. Тя смяташе, че единствените дракони, които заслужават да съществуват във въображаемия й свят, са тя и новите й деца.
Все още в смъртната си форма, тя спеше върху каменно легло в една голяма пещера, която се намираше по-надълбоко от тези, които използваше за експериментите си. Тук долу нямаше какво да я притеснява. Тук долу можеше да чува по-ясно гласа в главата си.
„Всичко се развива според плана — повтаряше й той. — Всичко се развива според плана и Даргонакс расте… Следващото поколение ще е по-величествено дори от него… и хиляди пъти по-мощно…“
— Хиляди пъти… — шептеше Синестра в съня си. — Хиляди пъти…
„Хиляди пъти по-мощни… и ще унищожат всички останали дракони… ще ги унищожат всичките… денят на дракона е към края си… сега идва здрачът… нощта…“
— Нощта…
„Но след нощта ще последва нов ден… Първият ден от властването на децата… Първият ден от новата златна ера на драконите…“
— Нова… златна ера…
Синестра се сепна. Отвори широко очи и по лицето й се изписа гняв.
— Кориалстраз! — изрева тя и скочи на крака. — Но как е могъл… как е могъл да…
И изведнъж изражението на лейди Синестра се промени. Вместо шок, гняв и ярост… по обезобразеното й лице се изписа задоволство.
— Да… разбира се… колко мило… колко навреме! Благодаря ти, Кориалстраз… благодаря ти…
С усмивка на лицето, тя побърза да открие Зендарин…
В същия момент се раздвижи друг дракон, дракон, който беше сигурен, че е мъртъв. Не беше Кориалстраз, всъщност беше синият Калек. Първото му откритие беше, че не е мъртъв. Това обаче не обясняваше мрака около него, мрак, който сякаш… по някакъв ужасен начин… беше почти жив.
И после Калек си спомни какво се беше случило, преди да изгуби съзнание. Той си спомни ямата, в която бяха захвърлили огромните трупове и откритието, че същата яма не беше празна. Не беше празна… Калек призова меча си. Синьото оръжие се материализира, но наподоби само бледа сянка на това, което трябваше да бъде. В следващия миг просто се изпари.
— Не трябва… не трябва прави това…
Всяка сричка буквално изпълни Калек със страх, въпреки че той не се поддаваше на подобни емоции. Синият дракон отново се опита да призове меча си, но този път нямаше и намек за съществуването му.
— Не трябва прави това… — повтори гласът. — Или тя разбере…
Тя. Нямаше съмнение за кого говореше гласът. Това можеше да бъде само Синестра.
— Кой… кой си ти? — попита най-сетне Калек.
— Аз съм детето…
— Къде си? Покажи се!
— Тук, пред теб…
В дълбокото аметистово сияние Калек видя огромната форма. Беше на дракон, но се движеше така, сякаш тялото му не беше изцяло изградено от плът. Наподобяваше и на това, което се предполагаше, че представляват етерните дракони, но имаше още нещо. Блестящите му очи оглеждаха синия дракон. Калек изведнъж усети, че тези очи го бяха наблюдавали през цялото време, докато е бил в безсъзнание и отново потръпна.
— Какво си ти?
— Детето й…
Калек се намръщи. Не беше сигурен дали това слабо видимо същество наистина е толкова наивно или просто си играеше с него. Затова реши да опита по друг начин.
— Имаш ли си име?
Последва мълчание и после:
— Имам име… Тя ме нарича Даргонакс…
— Даргонакс?
Тревогата на Калек нарасна многократно. Той знаеше какво означаваше това име на езика на драконите. Даргонакс… Поглъщача