Човек без куче [bg]

Разговорът с Якоб Вилниус отне половин час. Гунар Барбароти продължаваше да седи на същото място — в плетения стол на верандата. Съпругът на Кристина си наля чаша бяло вино, а Гунар продължи да пие чай.

Резултатът от разговора беше незадоволителен. Направо отчайващ. Телевизионният продуцент потвърди до последната подробност версията на Кристина за събитията в Шумлинге и, както се очакваше, не познаваше характера на изчезналите. С Хенрик се виждаше за пръв път и двамата разменили максимум десет думи, а колкото до Роберт, братът на Кристина наистина прекарал няколко месеца в жилището им, но през това време Якоб не провел с него нито един задушевен разговор. Вилниус придружи признанието си с малко гузно вдигане на рамене. Описа краткотрайното пребиваване на Роберт в дома им като raison d’etre[31] на Кристина.

Гунар Барбароти се замисли защо Вилниус употреби точно този френски израз — и то погрешно, — но предпочете да не се задълбочава. Вероятно продуцентът се опитваше да демонстрира високото си положение в социалната стълбица. Общо взето, Якоб Вилниус изглеждаше спокоен, със самочувствие и в хармония със себе си. Бракът с Кристина го сродяваше със семейство Хермансон и макар това родство да не го радваше особено, Вилниус все пак беше достатъчно уравновесен да го приеме, без да се вълнува излишно.

„И защо да се вълнува, щом живее с такава красавица“, помисли си Гунар, след като се сбогува с двойката и пое към метростанцията.

След развода с Хелена Барбароти гледаше да не се сближава с жени, ала преди месец на конференция в Гьотеборг се запозна с Шарлот, също полицай. Двамата се напиха, а после се качиха в хотелската й стая и добре се позабавляваха.

За жалост Шарлот се оказа омъжена — за техен колега. Живееха във Фалкенберг с двете им деца — на десет и седем години. Тя осведоми Гунар по въпроса, докато закусваха на следващата сутрин. Сам си беше виновен: през изминалата вечер нищо не му пречеше да я попита дали е обвързана, но не го направи.

След конференцията не се виждаха повече. Чуха се обаче два пъти по телефона. Гласът й звучеше смутено — точно както се чувстваше и Гунар. Разбраха се да не се срещат, но да се чуят през лятото. Гунар Барбароти не можеше да прецени какво очаква от цялата тази история, а и не знаеше как се разбира Шарлот със съпруга си. Но докато разговаряха по телефона, получаваше сърцебиене, а нощта в Гьотеборг остави траен отпечатък в паметта му — не му се бе случвало от години.

Ала любовна връзка с жената на колега, пък бил той и непознат, определено не беше повод за гордост и Гунар се радваше, задето засега бяха прекратили отношенията си. Но как да пренебрегне носталгията по онази нощ и лекото опиянение от неизречените надежди?