Човек без куче [bg]

„Ами сега?“ — запита се Гунар, след като прибра телефона в джоба на сакото си. Какво означава всичко това? Нищо. Някакви хипотези? Да, хрумна му доста вероятно обяснение: Роберт Хермансон е решил да посети свой познат в Шумлинге и му се е обадил посред нощ с въпроса дали е удобно да му отиде на гости. А после?

После Роберт е отишъл там или другаде. Кой знае!

„От друга страна обаче — продължи да разсъждава Гунар Барбароти в същия дедуктивен стил и отряза с прецизен удар капачето на едно яйце, варено четири минути, — от друга страна, какво пречи Роберт да е звъннал на бивша приятелка в друг град? Нищо, разбира се. За да си поговорят и да й пожелае весела Коледа — така и така е на градус. Дали специалистите ще успеят да локализират местонахождението на приелия обаждането? Поне приблизително? Или това е възможно само докато тече разговорът?

Следобед ще се обадя на Тъжния — обеща си Гунар Барбароти. — Ще го поразпитам подробно за мобилните телефони.“

Едва бе минало девет без петнайсет, но Гунар вече усещаше как го наляга умора. Не физическа — беше в състояние да пробяга осем-десет, дори дванайсет километра, ако бягаше по брега, — а психическа. Някакъв непреодолим, безнадежден стрес. Усещане за… да, за безсилие пред всемогъщието. Негодникът в цялата драма се наричаше „информационно наводнение“ — Барбароти се досещаше и сам. Съвременната епоха залива хората с тонове сведения, някои — лъжливи, други — верни, и основната задача на полицията вече е не да преследва информацията — тази толкова лесна плячка, — а да я отсява.

Дори да разпита всички седемдесет и седем или сто и единайсет души, с които Хенрик Грунт е разговарял по телефона през последните два месеца; дори да привика всичките му състуденти и преподаватели в Юридическия факултет; дори да продължи с разпити на певците в хора, където е пял, и на приятелите му от гимназията в Сундсвал, пак няма гаранции за успех. Барбароти не изключваше вероятността такова внушително количество информация да намери едно-единствено приложение: да влезе в рекордите на Гинес за най-мащабно и най-неуспешно полицейско разследване. А претенденти за тази титла едва ли липсваха. Колкото до вуйчото на Хенрик — Роберт, снощи в продължение три часа — след кръчмата Гунар отдели още един — се мъчи да разчете драсканиците в телефонния указател и в бележника и евентуално да отхвърли несъществените имена и факти. За жалост методът на отсяването се оказа неприложим в този случай, по простата причина че инспекторът нямаше представа какво точно търси.