Защото вярваш в любовта
- Автор: Патни Мэри Джо
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Ирис»
- ISBN: 954-455-044-5
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Защото вярваш в любовта». Краткое содержание книги:
Лердът го изгледа с присвити очи.
— Не съм сигурен дали чувствата са взаимни. Чух, че сте безотговорен негодник.
— В думите ви има голяма доза истина — отговори меко Майкъл. — Един наистина отговорен мъж не би допуснал съпругата и детето му да го придружат в опасния поход в Испания. — Той се усмихна нежно на Катрин. — Но бих предизвикал всеки мъж на света да се противопостави на съпругата ми, когато е взела някакво решение.
Гласът му беше толкова топъл, толкова интимен. Гърлото й се сви. Защо наистина не му беше жена…
— Къде е правнучката ми? — попита лердът.
— Оставих я при приятели в Лондон — отговори Катрин. Той я погледна мрачно и махна към столовете до леглото.
— Трябваше да я доведеш.
— Пътуването е дълго и уморително, а и не знаех как ще ме посрещне Скоул.
— Явно не е било толкова страшно — отвърна язвително той. — Щом чу за наследството, долетя като птичка.
Тонът му я накара да се почувства като алчна измамница. Това беше истината.
— Признавам, че се зарадвах на тази възможност, но главното беше желанието ми да се запозная с теб, дядо. Мистър Харуел каза, че не си добре със здравето, и реших, че трябва да побързам.
Старецът начумери заплашително рунтавите си вежди.
— Да не мислиш, че автоматично ще ти завещая острова си само защото имаш красиво личице! Братовчед ти Клайв е роден на острова и го познава добре. Много по-добре от теб.
Катрин предположи, че дядото нарочно я предизвиква.
— Ти ще решиш. Знам, че не е лесно да предадеш другиму отговорността за толкова много хора.
— Права си. — Погледът му се премести върху Майкъл.
— От вас зависи много. Не съм сигурен, че трябва да поверя острова си на войник. Синът ми Уилям беше луд по армията. Егоист и непокорен. Неспособен да управлява и обор с крави.
Катрин усети как в гърдите й се надига яд.
— Не искам да говориш по такъв начин за баща ми. Той и мама бяха смели, великодушни, най-добрите родители.
— Ще говоря за тях, както си искам — отговори грубо лердът. — Той ми беше син, но предпочете да избяга с една дебелобуза селянка. Майка ти направи всичко, за да хване богатата плячка, и успя. Разруши живота му.
Изпълнена с убийствен гняв, Катрин стана.
— Ти си си у дома и аз не мога да ти забраня да говориш, каквото си искаш, но не съм длъжна да те слушам. Сега разбирам защо баща ми е избягал от теб и защо никога не говореше за острова. — Тя се запъти решително към вратата.
— Ако напуснеш спалнята ми, никога няма да станеш господарка на Скоул — изсъска подире й лердът.
Катрин спря. Не биваше да забравя ужасното си финансово положение. Но след миг разтърси глава. Никога нямаше да се разбере с дядо си, ако продължаваше да говори с такава злоба за родителите й.
— Цената е твърде висока. — Тя хвърли бърз поглед към Майкъл. — Ела, мили. За съжаление е твърде късно и не можем да си тръгнем още тази вечер. Ще се опитаме да намерим подслон в някоя селска къща.
— Нима ще допуснете жена ви да захвърли такова богатство, Мелбърн? — попита подигравателно лердът. — Как, по дяволите, сте заповядвали на цяла рота, след като не можете да се справите със собствената си жена?
— Само Катрин има право да вземе решение — отговори твърдо Майкъл. — Никога не бих поискал от нея да понася обиди и клевети по адрес на родителите си, само за да получи наследство. Ние нямаме нужда от вас и от парите ви. Аз съм напълно в състояние да издържам семейството си. — Той отиде при нея и сложи ръка на гърба й. Лекото докосване я накара да забрави умората и горчивото разочарование.
Преди да излязат, лердът избухна в скърцащ смях.
— Върни се до леглото ми, момиче. Исках да видя как ще реагираш. Вече съм твърдо убеден, че си от семейство Пенроуз. Ако беше започнала да се умилкваш като котка около мен заради парите, нямаше да те погледна повече.
— Нали няма да говориш лошо за родителите ми? — попита упорито Катрин.
— Не повече, отколкото заслужават. Не можеш да отречеш, че майка ти избяга със сина ми и остана през целия си живот в армията, нито че баща ти беше упорит като магаре. Наследила си целия им инат.
Катрин се усмихна примирено и се върна на стола си.
— Наистина не мога да го отрека. Макар че съм свикнала да се смятам за разумна жена.
— Освен когато защитаваш хората, които обичаш — намеси се спокойно Майкъл. — Тогава си лъвица.
Погледите им се срещнаха и се потопиха един в друг. Ритъмът на сърцето й се ускори. Той беше отличен артист. Всички зрители щяха да повярват, че е лудо влюбен в жена си.