Вещерите от Сарамир
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вещерите от Сарамир». Краткое содержание книги:
И пазят тайната си.
Народът на Сарамир се страхува от тях и ги почита. Всяка жена се моли да не роди Различно дете.
Промяната настъпва, когато Кръвната Императрица на Сарамир признава, че единствената й дъщеря и наследница на трона е Различна.
Само за една нощ младата благородничка Кайку ту Макаима губи всичко: дома, семейството си и… живота си. Върната от полята на смъртта от странна жена на име Асара, Кайку открива, че нещо с нея не е наред. Преди да разбере какво, огнен демон излиза от тялото й и изпепелява Асара. Останала съвсем сама и напълно отчаяна, Кайку тръгва да търси помощ от братовчедка си в столицата.
— Татко — попита тя, — тръгваме ли си? Всичко наред ли беше?
— След малко — рече й той. — Мога ли да поседя до тебе за известно време?
— Разбира се — отвърна девойката, премести книгата и седна отново на пейката, дългата й до глезените коса бе отметната зад нежното й рамо.
Баракс Авун седна, оставяйки торбата настрани. Изглеждаше малко изнервен, когато я държеше. Също като дъщеря си, и той беше строен, с тънки кости. Острите му скули изпъкваха на смуглото му обветрено лице, а косата бе оредяла по темето му, простирайки се под формата на подкова от едното му ухо до другото. Създаваше измамното впечатление, че е вечно уморен и изтощен. Мишани обичаше баща си, но уважението й бе по-силно от любовта към него. Той бе безмилостен и опитен играч в дворцовите интриги и тя не би могла да се надява на по-добър учител.
— Има някои неща, за които трябва да поговорим, дъще — каза той. — Знаеш, че разбулването на тайната на Императрицата се случи в лош час за Сарамир. Жътвата обещава да е слаба тази година, въпреки времето, заради проклятието в земята, което продължава да се разпространява. Дивите места са по-опасни от всякога. В този труден момент не можем да си позволим гражданска война.
— Съгласна съм — рече Мишани. — Обаче след като Императрицата е твърдо решена да възкачи детето си на престола, ми се струва, че едва ли имаме някакъв друг избор. Дори и ние да отстъпим, съмнявам се, че народът ще се съгласи. Аксками бавно, но сигурно се приближава към бунта.
— Има и друг начин — присви очи той. — Императрицата е стерилна. Раждането на това изчадие я направи безплодна. Ако Престолонаследничката бъде отстранена, тогава родът Еринима няма да има друг избор, освен да се откаже от позицията си на управляваща фамилия, когато Анаис умре. А може и по-рано.
— Ако Лусия бъде… отстранена — внимателно повтори девойката. Не й харесваше начина, по който се развиваше разговорът. — Тогава Императрицата няма да се спре пред нищо, докато не намери виновника за това и пожарът на гражданската война така или иначе пак ще пламне.
— Не и ако няма кого да обвини. Ако няма цел, към която да насочи своя гняв. — Баракс Авун я погледна многозначително. — Ако става дума за дело на боговете.
— Говори по-ясно, татко — каза Мишани, а лицето й бе строго. — Какво имаш предвид?
— Императрицата се мъчи отчаяно да спечели благородниците на своя страна, като ги води при дъщеря си, за да им покаже, че едно Различно дете не винаги е уродливо или осакатено. Хората казват, че малката даже е доста симпатична, макар и да е леко… особена. Но, симпатична или не, тя трябва да бъде отстранена, ако искаме стабилността на страната ни да бъде възстановена.
— Трябва ли да разбирам от думите ти — предположи момичето, — че родът Амача още не е готов за гражданска война и смята идеята за всенароден бунт за не съвсем подходяща в момента? Мисля, че те ще предпочетат да изчакат своя час и да ударят едва когато са абсолютно сигурни, че ще могат да елиминират рода Керестин като евентуални съперници за престола.
Баракс Авун дари дъщеря си с безизразен хладен поглед.
— Умна си, дъще, и ме изпълваш с гордост. Сега обаче трябва да се вслушаш в молбата ми. Имаш мисия.
Мишани наведе глава, при което косата падна пред лицето й.
Бараксът се отпусна доволно назад.
— Ще отидеш да видиш Престолонаследничката и ще й занесеш този дар — той посочи към торбата до себе си и на момичето й направи впечатление, че гледаше да не се приближава много до нея. — Ти не присъства на Съвета; Анаис не знае дали я подкрепяш, или не. Тя ще приветства възможността да промени решението ти. Отиди да видиш детето и му дай това подаръче.
— Какво има в торбата, татко? — попита момичето, усещайки как кръвта й започва да се смразява. Прекрасно осъзнаваше какво искаше Бараксът от нея и знаеше много добре, че нямаше как да му откаже. Той не бе споменал случайно отсъствието й на Съвета; в момента я наказваше за неотдавнашното й неподчинение.
— Нощница — каза той. — С изящна бродерия; истинско произведение на изкуството. Заразена е с костна треска.
Мишани очакваше нещо подобно, ето защо не реагира.
— Престолонаследничката ще се разболее до една седмица и ще умре най-много след три. Навярно някои от хората около нея също ще се разболеят. Костната треска поразява абсолютно произволно; никой няма да заподозре подаръка. Дори да го направят, няма как да го проследят и да го свържат с теб или мен.
„Или със Сонмага“, помисли си момичето, знаейки, че той е авторът на този заговор. Зачуди се какво ли е обещал на Авун, че да го накара да използва дъщеря си по този начин. Употребата на отрова все още минаваше за приемлив, макар и нечестен начин за убийство. Ала да прибегнеш до заразна болест — това беше направо отвратително! Само варвари биха постъпили така. До какви ли низости бяха стигнали баща й и Сонмага, че да се осмелят да направят това; и на какво ли безчестие щяха да я обрекат, ако станеше техен съучастник?