Вещерите от Сарамир
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вещерите от Сарамир». Краткое содержание книги:
И пазят тайната си.
Народът на Сарамир се страхува от тях и ги почита. Всяка жена се моли да не роди Различно дете.
Промяната настъпва, когато Кръвната Императрица на Сарамир признава, че единствената й дъщеря и наследница на трона е Различна.
Само за една нощ младата благородничка Кайку ту Макаима губи всичко: дома, семейството си и… живота си. Върната от полята на смъртта от странна жена на име Асара, Кайку открива, че нещо с нея не е наред. Преди да разбере какво, огнен демон излиза от тялото й и изпепелява Асара. Останала съвсем сама и напълно отчаяна, Кайку тръгва да търси помощ от братовчедка си в столицата.
Девойката се опита да се поразсее от мислите за Кайку, насочвайки вниманието си към семейния бизнес и дворцовите интриги. Баща й споделяше с нея всичко, което ставаше в двора. Там бяха настанали големи политически маневри в навечерието на Съвета и заявлението на самата Императрица, че ще възкачи на трона своята Различна дъщеря. Сключваха се нови съюзи и благородниците се обединяваха срещу управляващата династия. По улиците бяха плъзнали агитатори.
Особено един от тях — Ангър ту Торик — бе отприщил цяла буря с огнените си речи срещу Престолонаследничката. Мишани бе присъствала на една от тях на Площада на Оратора и бе впечатлена. Гневните настроения в града се издигаха до неподозирани висоти. Бурните протести вече бяха потушени от императорските стражи в някои от по-бедните квартали. Императрицата може и да беше събрала достатъчно подкрепа сред благородниците, за да задържи несигурната си власт, ала обикновените хора бяха твърдо против идеята да бъдат управлявани от една Различна. Дали от недоглеждане или арогантност, това навярно щеше да доведе до нейния крах.
Сега обаче всички тези пламенни речи, които заливаха улиците и двора, звучаха кухо на Мишани. Неистовите викове, че Различните били изроди, проклятие, че били зли по рождение… това, което й се беше струвало смислено преди, сега й изглеждаше като бълнуване на религиозен фанатик. Как тези неща се връзваха с Кайку? Та тя бе не по-зла по рождение от Мишани! Сега също не беше по-зла от Мишани. И ако тази пропаганда не се отнасяше за нея, колко ли други подобни изключения имаше? Ала колкото повече разсъждаваше над тези въпроси, толкова повече се убеждаваше в едно — бе отвратена от Кайку, понеже Кайку бе Различна. Опасността от това да се намира близо до нея не притесняваше дългокосото момиче; както самата злочеста девойка беше казала, Мишани би стояла до леглото й, ако тя страдаше от инфекциозна болест. Да си Различен обаче беше друго.
Накъдето и да се обърнеше по коридорите на съзнанието си, се натъкваше на една и съща фраза — защото е Различна. Това беше изкривена логика, задънена улица в мисловните пътеки. Тя бе толкова дълбоко вкоренена в нея, че нямаше нужда от никакво осмисляне, от никакви доказателства, които да засвидетелстват истинността й. Ако я попитаха защо слънцето свети на небето, щеше да разкаже историята на Оча, който извадил едното око на сина си Нуку, защото двете били твърде ярки, и тогава го изпратил да наглежда света. Тогава трите лунни сестри го подгонили, влюбени в него, и така възникнали денят и нощта. Можеше да обясни защо птиците пеят, защо вятърът духа, защо моето се вълнува; попитайте я обаче защо Различните са отблъскващи и ужасни, и тя щеше да ви каже само едно — защото са такива.
Ала внезапно това вече не й се струваше достатъчно.
Една от ползите, които извлече баща й с обявяването си против Императрицата, се изразяваше в засиленото приятелство между неговото семейство и рода Амача. Родовете Амача и Керестин бяха единствените фамилии, които разполагаха с достатъчно сила да предявят претенции към трона, с изключение на рода Батик — ала те бяха избрали да подкрепят Императрицата, въпреки явното презрение на Дурун към дъщеря му. Тези, които гласуваха против Анаис на Съвета, бяха приветствани от двамата претенденти, които вече събираха войските си в очакване на неизбежния конфликт. Обаче родът Коли и родът Керестин отдавна имаха търкания помежду си, ето защо задълбочаването на отношенията между Баракс Сонмага ту Амача и Баракс Авун ту Коли изглеждаше напълно естествено при този ход на събитията.
Баща й и Баракс Сонмага се съвещаваха вече почти цял ден. Тя и Авун се бяха присъединили към домакина им за закуска, наслаждавайки се на вкусните блюда на верандата на изящната дървена къщичка, закътана сред екзотичната природа. Там бяха наблюдавали как се храни един необикновен елен и бяха слушали цвърченето на скритите из храсталаците животинки. После мъжете бяха отишли да си поговорят. Обикновено на Мишани й разрешаваха да присъства на подобни срещи, ала тази имаше изключително секретен характер, поради което трябваше да остане навън. Момичето изобщо не възразяваше — в момента хич не й беше до дебати.
Сега чу меки стъпки по алеята зад нея, остави книгата, изправи се и се поклони на баща си и на Баракс Сонмага — с пръстите на едната ръка върху устните си, а другата ръка — сгъната на кръста. Сонмага също й се поклони в отговор, сложи длан на рамото на баща й с многозначителен поглед и се отдалечи, оставяйки ги сами. Мишани забеляза, че баща й носи нещо, завързано в платнена торба.