Великолепният негодник

— Нима се очаква аз да отнема онези шилинги от собствения си народ?

— Те вече не са твоя народ. Мястото ти е тук, на Крейда, заедно с нас. Въпреки всичко, което говориш, знаеш това не по-зле от мен. Освен това ще има достатъчно работа за всички. Гавин казва, че търговията с вълна е като жаден гигант. Целият свят иска вълнени платове.

— Това е вярно.

— Значи си съгласна?

— Не.

Кейт се намръщи и надеждата й угасна.

— Но защо?

— Никоя жена от селото няма да иска да ме слуша. Те не ме обичат.

— Не е нужно да те обичат. Трябва само да те уважават и да не се сърдят от начина, по който се държиш. Избрах жени, които изглеждаха достатъчно уверени, за да си казват мнението дори и пред теб. Струва ми се, че това ще е от полза. Ако греша, ще изберем други пет. — След миг Кейт добави: — А отначало и аз ще стоя при вас. Ти си чудесна жена. Нужно е само и те да те опознаят, както аз те познавам.

Деирдре помълча малко и се замисли.

— Няма да стане — най-сетне рече тя.

— Ще стане. Искам това заради Крейда.

— И затова трябва непременно да стане. — Тя поклати глава. — Направо ще полудея, ако трябва да уча тези несръчни глупачки.

— Те няма да си останат несръчни завинаги. Ти ще изискваш да стават по-добри, и те ще го правят.

— Ще избягат още след първия урок.

— Ако направят така, после ще се върнат.

— Защо ще им е?

— По същата причина, поради която работиш и ти. Това е шанс да станат пълноценни, да бъдат уважавани заради собствените си умения, да бъдат търсени заради сръчността си. Рядко една жена може да има подобна възможност да печели, вместо само да й бъде давано мястото й в света.

— Не всяка жена желае това.

— Тогава ще ги научим да го желаят.

— Та техните мъже да им отнемат после всичко?

— На Крейда това няма да се случи.

— Мъжете са еднакви навсякъде.

— Нима смяташ, че Робърт би позволил мъжете им да се отнасят с тях така, както твоят съпруг с теб?

Деирдре отново замълча.

— Може би няма.

— Тогава ще го направиш ли?

— Ами станове?

Надеждата отново грейна.

— Иан Мактавиш утре ще говори с дърводелците.

Деирдре изсумтя.

— Та какво знае той за станове? Ще трябва аз сама да ида и да избера дървото и да им покажа кое как се прави.

О, боже, Деирдре вече започваше по нейния си начин, но Кейт бе спечелила толкова много, че не искаше да застрашава успеха, като спори още сега.

— Сигурна съм, че той ще оцени помощта ти.

— Няма, но непременно ще я получи. Не мога да позволя онези безпомощни глупачки да работят на лоши станове. — Деирдре отново се обърна към своя стан. — А и четири часа на ден няма да са достатъчни. Ще трябва да работят поне по шест, и пак ще им трябват поне три години, за да станат що-годе сносни тъкачки, а поне пет, за да могат да конкурират занаятчийките от Ирландия.

След пет години Кейт нямаше да бъде тук. Няма да види как ще израсте това семенце, което засажда сега, осъзна тя с остра болка. Е, но Крейда ще си бъде, а Кейт ще знае, че е направила острова по-богат.

— Искам да бъдат готови за четири години. Това възможно ли е?