Великолепният негодник
- Автор: Йохансен Айрис
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Великолепният негодник». Краткое содержание книги:
Деирдре не бе сметнала, че въпросите й пречат, докато не станаха по-лични по характер, забеляза Кейт, а погледът й отново бе привлечен от снежинката върху плата. Деирдре малко приличаше на тази снежинка, спокойна и все пак бодлива, в един момент я има, в следващия вече се е стопила и все не можеш да я задържиш.
Кейт се изправи.
— Ще те оставя да работиш на спокойствие. Може ли утре вечер пак да дойда и да те погледам?
Деирдре я погледна в очите.
— Защо искаш да дойдеш?
Самата тя не бе съвсем сигурна защо, но имаше нещо смътно приятно в това, да си седи тук до огъня и да поема аромата на горящите дърва и свещи, докато разгадава тайнствената скрита картина, която представляваше Деирдре О’Конъл. Може би просто никога не бе имала приятелка, освен Каролин, и сега се чувстваше самотна и тъгуваше за такъв вид приятелство. Божичко, бе избрала жената, която най-малко бе в състояние да задоволи тази нужда.
— Понякога не мога да спя. Ще ми е приятно да имам компания. Може ли да дойда?
Деирдре отвърна поглед от нея.
— Ти си господарката тук. Можеш да правиш каквото пожелаеш.
— Може ли да дойда? — повтори въпроса си Кейт.
Деирдре започна да движи совалката.
— Добре тогава, ела. На мен ми е все едно.
— Харесваше ли ти да си тъкачка? — попита Кейт.
— Жената винаги харесва да прави нещо, което умее по-добре от всички останали.
— Но ако не си правела нищо друго, освен по цял ден да тъчеш…
— Монотонно бе само когато се налагаше да повтаряш един и същи мотив отново, и отново. С карирания плат на Макдарън много се отегчавах. — Деирдре побърза да добави: — Обаче пък никой не успяваше да изработи по-хубаво платно от мен.
— Сигурна съм, че е било така.
— А дори и когато бях дете, много обичах опъването.
— Опъването ли?
— Когато вълната вече е боядисана и изпредена, трябва да бъде разпъната, така че всички деца се събирахме и започвахме опъването, като всички пееха и се шегуваха… — Усмивката й избледня. — Но това се промени, когато пораснах и всички видяха каква отлична предачка съм станала. Не ми позволяваха да правя нищо друго. Баща ми искаше както шилингите, така и честта да изкарва на пазара най-хубавите платове в селото. И той не се различаваше от другите мъже. Занаятът беше всичко, а мъжете в семейството го управляваха. — Тя сви рамене. — Никога не съм била хубава мома, но всички момци в селото искаха ръката ми. Знаеха колко много ще печеля за семейството.
— Баща ти ли реши за кого да се омъжиш?
Тя изсумтя.
— Защо му е да ме жени, като му бях толкова полезна? Не, сама си избрах Шон. Той беше едър, красив мъж, имаше нещо приятно в него. Не обърнах внимание на приказките, че бил пияница. — Тя внезапно се наведе над стана. — Сега мълчи, че трябва да довърша ей това.
Кейт вече много добре знаеше, че Деирдре може да се справи с всяка трудност в модела и със затворени очи, а това бе само знак, че иска да изостави някоя тема. Кейт бе научила много за тази жена през часовете от последната седмица, прекарани в тази озарена от свещите, стая. Бе сигурна, че и Деирдре е научила не по-малко за нея. Все още понякога бе неуверена в компанията на икономката, но тези случаи ставаха все по-редки.
— Ти така и не ми каза защо реши да останеш в Крейда.
— Това място не е по-лошо, от което и да е друго. Тук можех да работя и постоянно да съм заета с нещо.
— Но ти си била най-добрата тъкачка в селото си. Със сигурност и там си можела да работиш.
— Да, но аз познавам стана толкова добре, че не ми трябва да мисля. — Тя сведе поглед към завивката, която тъчеше. — Ако мозъкът ти бездейства, спомените идват. Глупава е онази жена, която оставя миналото да се връща и да чука на вратата, ако не иска да го пусне.
— Заради детето ли? — Тихо попита Кейт.
За момент Кейт си помисли, че тя няма да отговори, но после Деирдре кимна рязко.
— Исках да имам бебе. Бях бездетна четиринайсет години. Когато разбрах, че ще имам дете, направо си мислех, че е станало чудо. — Совалката се забърза. — Шон се радваше за бебето. Един мъж винаги се гордее, когато може да направи дете на някоя жена. Но една вечер той се напи и гордостта му вече не беше по-важна от липсата на пари. Докато носех детето, през повечето време бях зле и не можех да работя, както преди. Той ме наби и аз загубих бебето.
Ръцете й застинаха насред движението и тя невиждащо се загледа в совалката.
— Това се получи много нескопосно. Ще трябва да разплета тази част и да я направя отново.
Кейт се изправи.
— Аз те разсейвам. Май е по-добре да те оставя и да ида да си легна.