Великолепният негодник
- Автор: Йохансен Айрис
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Великолепният негодник». Краткое содержание книги:
Деирдре отново се обърна и лека усмивка озари лицето й.
— Дай ми истински жени, а не глупачки, и ще е напълно възможно.
Дворецът в Единбург
— Разбира се, всичко това може да е само клопка. Този Себастиан Ландфийлд не ми изглежда много надежден — намръщи се Джеймс. — Но не можех да оставя въпроса непроучен.
— Разбира се, бяхте прав да изпратите да ме повикат. — Алек Малкълм повдигна чашата към устните си. — А и поне част от онова, което твърди Ландфийлд, е истина. Срещнах Макдарън на път за насам и се запознах с неговата Катрин.
— Наистина ли? — Джеймс се смръщи още повече. — Толкова ли е очарователна, колкото твърди Ландфийлд?
Малкълм се върна мислено към срещата. За него хубостта у един мъж или една жена не означаваше нищо, но той бе разбрал още като дете, че другите отдават голямо значение на приятния външен вид. Винаги бе намирал това за нелепо, но скоро се бе научил да използва слабостите им за собствена полза. Когато срещна Катрин Макдарън, той веднага я прецени, както и всеки друг, претегляйки доколко е опасна и доколко може да се манипулира. В нея му бяха направили впечатление повече интелигентността и прямотата в поведението й, отколкото красотата.
— Мисля, че е достатъчно хубавичка. Но бих могъл да твърдя, че никак не е глупава.
Джеймс изруга под носа си.
— Това са лоши новини.
— Не са нито лоши, нито добри, докато не разберем каква е истината. Значи сте довели онази дойка, Клара Мъркет, така ли?
Джеймс кимна.
— Отрядът, който изпратих да ми я доведе, пристигна преди два дни. Сега тя е в тъмницата.
— Разпитвахте ли я вече?
— Твърди, че не знае нищо за никакво дете, родено от майка ми. Казва, че момичето било копеле на някакъв дребен местен благородник и на курва от града. Обаче ми се струва подозрителен фактът, че жената идва от село, намиращо се недалеч от мястото, където на майка ми беше разрешено да иде заради минералната вода.
Малкълм се изкикоти.
— И където са я убедили да се възползва и от Шрузбъри.
— Както сам казваш, не знаем дали това е вярно — рече Джеймс. — Всичко вървеше толкова добре. Мразя такива проблеми!
— Нали точно затова изпратихте да ме повикат. — Тонът на Малкълм бе някак лекомислен и ведър. — За да ви разтоваря от грижите ви.
Намръщеното изражение на Джеймс моментално се изпари.
— Наистина ми липсваше, Алек — тихо рече той. — Бях ти много сърдит, когато ме напусна.
— Не можех да остана в Единбург завинаги. И аз трябва да пазя границите си. — Той срещна погледа на Джеймс. — Ако премахнете Макдарън, за да не ме заплашва повече, ще се чувствам много по-спокоен и ще мога да ви посещавам в двореца по-често.
— Знаеш, че не мога да предприема действия срещу благородник без основателна причина. Сами трябва да уреждате споровете си.
Алек знаеше, че точно това ще бъде отговорът на Джеймс. Джеймс харесваше властното излъчване на Алек, но никога не позволяваше то да се намеси в собствените му амбиции и благополучие.
— Тогава ще трябва да се лишите от компанията ми.
— Нима дребните ти дрязги с Макдарън са по-важни от мен? — заядливо попита Джеймс.
Малкълм почувства как у него се надига раздразнение. Знаеше какъв отговор очаква Джеймс и ако бе необходимо, щеше да му го даде. Но не бе необходимо, реши той. Може да угоди на себе си и да покаже на Джеймс мъничко от онова надмощие, което той така харесваше. Затова отвърна:
— Да, разбира се, те са по-важни. Ще ви вместя в живота си, когато ми е удобно.
Страните на Джеймс пламнаха от гняв.
— Отиваш прекалено далеч, Алек.
— И вие точно за това ме харесвате. Няма повече да търпя това хленчене. — Той реши да смени темата: — Измъчвахте ли тази жена?
— Не още. Чаках теб — гласът на Джеймс все още звучеше обидено. — Ти имаш дарба да причиняваш болка на хората.
Искаше му се да зашлеви това хленчещо хлапе, но бе дошло време да го утешава, вместо да го наказва.
— Само за вашето лично благо. — Той топло се усмихна. — Знаете колко много ви обичам.
Момчето сграбчи подхвърления му кокал като изгладняло куче.
— Наистина ли?
— Не прекосих ли планините посред зима, за да дойда при вас?
— Просто понякога си толкова груб с мен. Никак не е мило от твоя страна особено когато ми тежат такива грижи.
— Е, сега ще смъкна от плещите ви една грижа. — Той допи на един дъх виното си и остави чашата си на масата. — Колко възрастна е тази Мъркет?
— Наближава петдесетте.
— Значи не е прекалено стара за колелото за разпъване. Открих, че когато хората наближат шейсетте, костите им започват да се чупят по-лесно, и тогава камшиците са по-ефикасни.