Великолепният негодник
- Автор: Йохансен Айрис
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Великолепният негодник». Краткое содержание книги:
— Наистина ли? — Джеймс се изчерви от удоволствие. Вдигна ръка и приглади кадифето на ревера си. — Радвам се, че ти харесва. Ще нося тази дреха по-често.
— Наистина трябва. — Алек се облегна назад в стола си. — Хубаво е, че приключихме с тази досадна история. Разбира се, ще се наложи да премахна викария. Не бива да позволяваме неговите бълнувания да смущават благородниците в двореца, и то в такъв деликатен момент.
— Ами тази Мъркет?
— Мъртва е. Предположих, че това ще е желанието ви, в случай че Елизабет се обиди от отношението ви към един от поданиците й.
— Помислил си за всичко.
— Та нали точно за това ме повикахте? Привързаността ми към вас е толкова голяма, че е нужно само да ме повикате, и аз съм тук, за да изпълнявам заповедите ви. — Той направи кратка пауза. — Но сега вие трябва да изпълнявате моите. Свалете ми ботушите.
Както обикновено, Джеймс се поколеба, но Алек забеляза възбуденото пламъче в очите му. Кралят бавно стана и се приближи към него. Опита се думите му да прозвучат разсеяно:
— Предполагам, че наистина заслужаваш награда. — Той се обърна с гръб и задърпа ботуша на Алек. — Колко дълго ще останеш при мен?
Искаше му се да тръгне още в този момент, най-късно утре. Вълнението и радостното предвкусване на предстоящите събития нарастваха с всяка секунда. Точно това бе златната възможност, която бе чакал толкова години, и ето че сега се налагаше да угажда на желанията на този слабак.
— Алек? — Джеймс издърпа ботуша и се зае с другия.
Но той не бива да позволява от нетърпение да направи някоя грешна стъпка. Всеки ход трябва да бъде обмислен и проведен с възможно най-голяма хитрост и увереност. Джеймс трябва да бъде поглезен и накаран да се чувства в безопасност.
И това не бива да му се струва прекалено тежка задача, особено ако наградата ще бъде кралският престол.
— Ще остана една седмица. — С едва доловима жестока усмивка той добави: — Ако си много, много добър и се подчиняваш на всяко мое желание.
10.
Чукането на вратата бе много силно.
— Кейт! Отвори!
Гавин, осъзна тя сънено, и звучи много…
Тя скочи от леглото и хукна през стаята, за да отвори вратата.
— Гавин, добре ли си? Минаха само два дни! Какво се е случило?
— Разбира се, че съм добре. — Той се усмихваше тържествуващо, а обсипаното му с лунички лице грееше от ентусиазъм. — Извинявай, че те будя посред нощ, но тъкмо сега пристигнахме.
Той се обърна и протегна ръка към някого зад себе си.
— Това е моята Джийни.
Джийн Малкълм грациозно изплува от сенките и застана до Гавин.
— Много мило, че се съгласихте да ме приемете — прошепна тя с неуверена усмивка. — Надявам се да не ви причинявам излишни грижи.
Докато я гледаше, Кейт почувства как нещо в стомаха й се свива и сякаш потъва. Бе се надявала, че след като Гавин отново срещне своята Джийни, ще разбере, че никоя жена не заслужава опасностите, на които се излага, но сега виждаше защо Гавин бе готов да рискува толкова много. Тази девойка бе прелестна. Под наметало с подхождащ цвят тя носеше кадифена рокля с широки обръчи, както най-модерните дами, които Кейт понякога бе виждала да минават през селото им на път за Лондон. Наситеното синьо на кадифето чудесно допълваше виолетовия цвят на очите и блестящата й светлоруса коса. Беше средна на ръст, но толкова фина и с тънка талия, че изглеждаше някак по-дребничка, почти като дете, а това впечатление се подсилваше още повече от нежното й кротко излъчване.
— Добре дошла на Крейда — учтиво поздрави Кейт.
— Ето, нали виждаш, казвах ти, че няма да има никакви проблеми. — Гавин се усмихна на Джийн. — Та как може някой да ти устои, любов моя?
Как ли наистина, чудеше се Кейт отчаяно. Джийн Малкълм бе като оживяла от легендите безпомощна принцеса, която всеки мъж копнее да спаси.
— Яли ли сте?
Гавин поклати глава.
— Исках да съм сигурен, че преди всичко сме в безопасност. Аз нямам време да ям. Трябва веднага да тръгна и да се върна на сушата, за да доведа свещеника за венчавката ни. — Той развълнувано махна с ръка. — Трябваше да ме видиш, Кейт. Промъкнах се в крепостта като дух, грабнах Джийни и избягахме само за…
— Той бе прекрасен — прекъсна го Джийн Малкълм със сияйна усмивка. — Истински рицар! — Тя умоляващо погледна Гавин. — Но като че ли съм по-уморена, отколкото предполагах. Чувствам се много отпаднала. Бих ли могла да си почина тук, а ти да ми донесеш малко плодове или сирене?
— Ще събудя Деирдре и ще й кажа да…
— Не. — Тя се олюля. — Моля те! Би ли могъл ти да идеш до кухнята? Не искам да се срещам с още непознати точно сега. Може ли…
Тя не довърши изречението и му се усмихна мило.