Великолепният негодник
- Автор: Йохансен Айрис
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Великолепният негодник». Краткое содержание книги:
— Много си любезна — рече Деирдре. — Не е нужно да си тръгваш, ако мислиш, че ще се разплача. Вече не плача. Работя. — Совалката отново се понесе. — В работата има голямо удовлетворение. Дава ти някаква целенасоченост.
За първи път Кейт почувства, че започва да разбира тази почти неестествена енергичност, която движеше Деирдре.
— И те кара да се чувстваш пълноценна — продължи Деирдре. — На жената не й трябва нищо повече, ако знае, че е пълноценна.
Деирдре се бе вкопчила в работата, също както Кейт се бе вкопчила в мечтата за собствен дом. Но Деирдре си бе затворила очите за истината, която Кейт бе открила.
— Грешиш. — Тихо рече Кейт. — Някога и аз мислех като теб, но човек се нуждае и от други, не по-малко важни неща. Не можем да се крием и да живеем сами. Всичко изглежда кухо и безсмислено, ако не можеш да го споделиш с някой друг.
— Съпруг? — горчиво рече Деирдре. — Зарадвах се, когато бях освободена от това тегло. Нима мислиш, че онова е било първият път, когато ме е бил? Аз бях жена, затова можеше да ме използва и наказва, когато не оправдавах очакванията му. Никой в селото ми не си и помисли да накаже него, когато той уби детето ми. Само защото имаш чудесен съпруг, не е достатъчно да вярваш, че така е… — Тя млъкна, забелязала сдържаното изражение на Кейт. — Знам, че се карахте с Робърт, преди да замине, но това да не те трови. Той е добър човек. Вече много години го наблюдавам и никога не го видях да бъде жесток или алчен. Повярвай ми, не харесвам повечето мъже, така че думите ми не са безсмислени. — Тя направи кисела гримаса. — Разбира се, и той на моменти се ядосва, но аз често дразня другите.
Кейт стана и тръгна към вратата.
— Мисля, че е време да си лягам. Ще се видим утре сутринта, Деирдре.
Деирдре сухо й се усмихна.
— Разбира се, в никакъв случай не бива да се преуморяваш. Лека нощ, Кейт.
Няколко минути по-късна Кейт вече стоеше до прозореца в стаята си и се взираше в морето. Въобще не бе заблудила Деирдре. Икономката бе успяла да разбере, че Кейт си тръгна, за да избегне разговора за Робърт. Трябва да се пребори с този подтик да бяга всеки път, когато споменат Робърт. Нямаше право да поучава Деирдре да не се крие, когато самата тя го правеше. Всъщност струваше й се, че разрешението на проблема на Деирдре е много разумно. Работата наистина донася забрава, а, Бог й бе свидетел, тя отчаяно желаеше да забрави и Робърт, и времето, прекарано с него.
Но нямаше никакво желание да се отдръпва от хората на Крейда. Те вече започваха да я приемат, да я включват в кръга си. Искаше й се и Деирдре да почувства тази топлина. През последните дни Кейт се бе научила да й се възхищава и да харесва Деирдре. Жената не би си го признала, но на моменти тя сигурно се чувстваше ужасно самотна. Само ако можеха селяните да пренебрегнат арогантната й самоувереност и да я приемат заради добрите й страни! Никой не беше по-умен или по-честен, или по-работлив от Деирдре. Тя можеше да им даде толкова много, а и те на нея. Колко жалко, че…
Кейт рязко си пое дъх, а ръцете й се стегнаха около дъбовия перваз на прозореца, когато най-неочаквано й хрумна една идея.
Дали бе осъществима?
— Можем ли да се справим? — разгорещено попита Кейт Гавин.
— Струва ми се, че вече си взела решение по този въпрос — отвърна Гавин. — Едва ли ти е необходим положителен отговор от моя страна.
Тя се усмихна широко.
— Но ще ми е приятно да имам подкрепата ти.
— Знаеш, че я имаш — усмихна се в отговор Гавин. — Но аз пък ще се нуждая от помощта на Иан, за да се оправя с дърводелците. Предполагам, че вече си избрала жените?
— Мег Килдеър, Сара и Мария Камерън, Катрин Мактавиш, Елспет Макдоналд. Вече говорих с тях, и те са съгласни — добави тя, — но искам ти да посетиш съпрузите им и да им обясниш колко хубаво ще е всичко това за тях.
Гавин въздъхна.
— Ще видя какво мога да направя.
— Ще се справиш чудесно. — Кейт вече тръгваше към вратата. — Можеш да си много убедителен, когато се постараеш.
— Но не повече от теб. Кога ще говориш с Деирдре?
— Тази нощ.
Щеше да й е необходимо нещо повече от убедителност, за да склони Деирдре, а като че ли с тази жена беше най-лесно да се говори през тези часове на нощта, които прекарваха заедно в стаята й.
— Не мислиш ли, че трябваше първо с нея да говориш?
Кейт поклати глава.
— Исках всичко да е уредено предварително. Гавин кимна.
— Разбирам защо. Тя ще е най-трудното препятствие. Не ти завиждам!
— Тази вечер си много мълчалива — рече Деирдре, докато пръстите й летяха със совалката. — Гавин да не ти е донесъл някакви обезпокоителни новини?