Великолепният негодник

— Може ли да ти напомня, че островът не може да изхранва тези стада овце?

— Но ако се освободят от собствения си добитък, чифлиците по сушата ще могат. Сигурна съм, че причината досега да не отглеждат овце е, защото всички в Крейда са свикнали да мислят за овцете само като част от търговията с ирландците.

Гавин се подсмихна.

— Не ти стига, че обърна селото с главата надолу с твоите тъкачки, ами сега трябва и всички ни да превръщаш в овчари.

— Не, не всички — поправи го тя. — Трябва да започнем бавничко, но докато тъкачките вече са готови, ще е добре да можем да им осигуряваме собствена вълна.

— Кажи ми, тъкачките не ти ли стигат, за да се чувстваш достатъчно заета?

— Деирдре вече здравата ги е подхванала. Аз трябва да съм там само в случай че възникне спор. — Всъщност уроците по тъкане бяха потръгнали толкова добре, колкото не бе и сънувала, че е възможно. Жените от клана бяха проявили удивителна решителност и търпение, а ентусиазмът на Деирдре вече ги увличаше подире си. Шестте часа на ден бяха станали осем, а икономката често оставаше до късно в тъкачницата с една или друга от жените. Кейт искрено се надяваше, че принудителната близост в крайна сметка ще донесе нещо добро и на Деирдре, а не само на Крейда. — Време е да обърна внимание и на нещо друго. Няма причина да не успеем да убедим членовете на клановете на сушата, че не е нужно да ходят до Ирландия, за да стават по-богати.

Гавин отметна глава и се засмя.

Той се смееше, но тя просто бе изразила твърдата си увереност. Не можеше да проумее този мъжки начин на мислене, че е необходимо да преровиш целия свят за нещо, което може да бъде открито и у дома с мъничко усилия. Струваше й се, че такава е природата на мъжете — да взимат, а на жените — да отглеждат и да градят. Но, за бога, само ако й дадат шанс, как само можеше да изгражда тя! Можеше на всички да покаже какво е възможно да се направи на Крейда.

През последните седмици Крейда я бе научила на много неща. Бе се научила да сдържа нрава си, да изслушва, да мисли, преди да говори. Откри, че хората на острова са честни и преми, с хапливо остроумие и с вяра, че никой на земята не е по-добър от планинците. Отпърво се бяха отнасяли с нея единствено с почитта, която дължаха на жената на своя събрат, така че на нея й се бе наложило сама да си спечели всичко останало. Това предизвикателство й се струваше не по-малко вълнуващо от самия остров, но тя трябваше да работи по-усилено, да научи повече, да направи повече. С всеки изминал ден този глад ставаше все по-силен и по-силен, а времето й изтичаше.

— Е, ще ми докараш ли овце?

— Ще ти се наложи да почакаш или пък попитай Иан. — Гавин погледна към виното в чашата си. — Тази вечер заминавам.

— Какво? Къде… — Тя млъкна, осъзнала какво има предвид той. Самата тя бе толкова погълната от собствения си живот, че почти бе забравила за дъщерята на Малкълм. — Не, Гавин, моля те!

— Джийни се нуждае от мен. — Той вдигна очи и се усмихна. — И аз се нуждая от нея.

— Но явно Робърт смята това за прекалено опасно.