Великолепният негодник

— Не се и съмнявам. Вече видях много от тях. Не те обвинявах, че разхищаваш свещите.

Деирдре видимо се отпусна и се обърна отново към стана си.

— Но си мислех, че сигурно си прекалено уморена, за да тъчеш толкова късно през нощта.

— Нужни са ми само няколко часа сън, за да си почина. Винаги съм имала много енергия.

Това бе направо меко казано, помисли си Кейт, поразвеселена.

— Прекрасен модел. Никога не съм виждала подобно бодливо цвете.

— Не е цвете. Снежинка е.

— О! — Явно бе направила голяма грешка. За момент тя замълча, преди да се осмели любопитно да попита: — Лилава снежинка?

Деирдре не отговори.

Кейт попита отново:

— Както и да е, този оттенък на лилавото е направо прелестен. От кое растение получаваш боята?

— От корена на един вид пирен.

— Робърт ми каза, че приложенията на пирена нямали край.

— Той е прав. В зависимост от възрастта си пиренът ми дава и жълтата, и оранжевата, и сиво-зелената боя.

— От къде си се научила да тъчеш толкова добре?

— От майка ми, а тя пък от нейната майка — отвърна Деирдре. — Още когато проходих, те започнаха да ме учат на тънкостите.

— И мен са ме учили да преда и да тъка, когато съм била малка, но никога дори не съм мечтала да създам нещо толкова прекрасно.

— Защото си го правила от необходимост. Аз го правя заради самия занаят.

— Нима това е толкова важно?

Тя кимна.

— Занаятът и търговията с платове е всичко за моето село. Ако работата е достатъчно добра, тогава на къщата се плащаше по един шилинг допълнително за всеки топ платно. Естествено всяко домакинство се мъчеше да спечели това допълнително заплащане.

— И съм сигурна, че ти винаги си спечелвала този допълнителен шилинг.

— Разбира се. Аз бях най-добрата тъкачка в селото — отвърна Деирдре делово.

— Колко семейства в твоето село работеха този занаят?

— Почти всичките. Жените тъчаха платовете, а мъжете отглеждаха овце.

— И всички те продаваха на Крейда?

Тя кимна.

— Макдарънови винаги са били честни с нас. Ние им имаме доверие.

— Дори и на Джок Кандарън?

Тя погледна бързо Кейт.

— Казали са ти, че е убил съпруга ми, нали?

— Бях изненадана, че си дошла в Крейда.

— Хич не му бях сърдита за това, което стори. Мъжът ми беше побойник и пияница. Все си търсеше кавги. Но един ден се заяде не, с когото трябва. — Тя сви рамене. — Аз тъкмо бях изгубила бебето си и бях прекалено болна, за да работя. Джок Кандарън ме доведе тук и ме гледаха добре, докато се излекувах. След това той ми предложи да ме изпратят обратно в Ирландия, но аз предпочетох да остана тук.

— Защо? Не ми се вижда мястото да ти се нрави особено.

— Всяко място е досущ като другите.

— Не съм съгласна.

Деирдре леко се усмихна.

— Не, и ти си като всички останали тук. Мислиш си, че на земята няма по-красиво място от тази брулена от бурите скала.

— А ти защо избра да останеш на тази брулена от бурите скала?

Деирдре не обърна внимание на въпроса й и строго рече:

— Казах ти, че не мога да си бъбря с теб, а ти пак ме тормозиш с въпроси. Ако искаш да останеш, мълчи и не ми пречи.