Песента на Кали
- Автор: Симмонс Дэн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Песента на Кали». Краткое содержание книги:
Робърт Лучак е командирован от списание „Харпърс“ в Калкута и заминава заедно с жена си и с детето си, за да издири известен индийски поет, който от години е смятан за мъртъв, но се е появил отново при странни обстоятелства. В Калкута обаче всичко е сложно и заплетено и задачата, с която е натоварен Лучак, се превръща в ужасен кошмар, след като той научава, че според мълвата поетът М. Дас е възкресен с кървав зловещ обред с човешки жертвоприношения.
Лучак не иска нищо повече от това да вземе интервю от Дас и да се прибере със семейството си, но става жертва на тъмни сили, древни и неумолими, повлекли го във водовъртеж от насилие, което заплашва да потопи целия свят в Страховитата нощ, спуснала се над Калкута.
Дясната ми ръка напипа картоненото квадратче. Тресях се целият и запалих първата клечка чак от третия опит. Погледът ми проследи светлината нагоре.
Бях коленичил в подножието на идола на Кали. Бях си ударил главата в най-ниската й протегната ръка. Примигах, защото от челото ми в дясното око закапа кръв.
Изправих се въпреки ужасния световъртеж. Не можех да допусна да стоя на колене пред онова нещо.
— Чу ли, кучко? — казах на висок глас на тъмното каменно лице, което беше на около четири крачки над мен. — Няма да стоя на колене пред теб. Чу ли?
Празните очи дори не гледаха към мен. Зъбите и езикът бяха като в страшен детски комикс.
— Кучка — повторих аз точно когато клечката кибрит изгоря.
Слязох от ниския подиум и се отдалечих в черната пустота, само и само да не съм пред идола. Десет крачки, и спрях. Нямаше причина точно сега да се лутам в мрака. Не разполагах с много време. Запалих още една клечка кибрит и я държах, докато намерих квитанцията от летището. Мъничката ми факла хвърляше триметров кръг от светлина, когато я вдигнах високо и се огледах за врата или прозорец. Стоях, без да се помръдвам, докато горящата хартия не опърли ръката ми.
Идола го нямаше.
Пиедесталът и подиумът, където бях стоял допреди миг, бяха празни.
Нещо заскърца и задращи зад чезнещата светлина. Вляво от мен нещо се раздвижи, аз изпуснах запалената хартия и мракът се завърна.
Драснах още една клечка. Немощното й сияние почти не ме осветяваше. От един от джобовете на ризата извадих бележника на спирала, откъснах със зъби няколко листа и преместих в другата си ръка клечката кибрит. Тя угасна. Само на два-три метра от мен нещо в тъмното издаваше звуци.
Поредната клечка кибрит. Изплюх намачканите страници, приклекнах и ги запалих, докато синият пламък не е угаснал. От мъничката клада лумна светлина.
Нещото застина на място. Приклекна на шест крайника като огромен паяк без власинки, но на върха на някои крайници мърдаха пръсти, които опипваха наоколо. Вратът се изви на дъга и изпитото лице се обърна към мен. Отдолу като яйца по коремчето на насекомо висяха бозки.
„Не може да си истинска.“
Кали отвори уста и ми изсъска. Пастта й зейна. Навън се плъзна аленият език, дълъг десет-двайсет сантиметра, после се загъна като кървавочервен разтопен восък, докато не докосна пода, където върхът му се изви като змия, търсеща жертва, и запълзя бързо по студения камък към мен.
Тогава аз изпищях. Изпищях още веднъж и сложих целия бележник в пламъка. След това вдигнах пламналия картон и пристъпих към съскащия кошмар.
Езикът изплющя встрани, за малко не улучи крака ми, после привидението задраска с шест огънати крайника и заотстъпва назад, докато не се скри в мрака отвъд трепкащата светлина. Бележникът вече пърлеше пръстите ми. Метнах догарящата факла към дращенето, обърнах се и побягнах в другата посока.
Тичах с все сила, без да виждам нищо, без да чувствам нищо, с протегнати ръце и ако докато тичах, не бях запалил още една клечка кибрит, щях да се блъсна с главата напред в чакащата ме стена. Завъртях се, като палех друга клечка. Отдясно проблеснаха студени очи. Чу се звук, все едно повръщаше котка.
Отстъпих назад към дъсчената стена. Ако имаше някаква завеса или нещо, което да гори, щях да го подпаля. Предпочитах да умра в лумналия блясък на горящата сграда, отколкото сам в мрака с онова нещо.
Плъзнах се покрай стената наляво, като палех клечка след клечка, накрая ми останаха само няколко. Очите вече не се виждаха. Усетих под наранената си ръка дъски, трески и пирони, врата обаче нямаше. Нито прозорец. Дращенето се чуваше отвсякъде: хрущял, стържещ по камък или дърво. Сега усещах много по-силен световъртеж и всеки миг можех да се свлека на пода.
„Все някъде има изход.“
Спрях, вдигнах огънатата клечка, поех си въздух и запалих каквото беше останало в кутийката кибрит. В блесналия за кратко пламък видях там, върху стената, на около метър над главата си, очертанията на прозорец. Стъклата си стояха в рамката, но бяха боядисани в черно. Светлината помръкна, когато тлеещите пламъци лизнаха пръстите ми.
Пуснах горящата клечка кибрит, приклекнах и скочих. Успях да се закрепя на перваза. Опитах да се задържа с крака върху гладката стена. Изтеглих се някак и се подпрях с единия лакът върху тесния перваз, бузата ми докосна боядисаните в черно квадрати стъкло. Задържах се така с ръце, които се тресяха неудържимо, и се приготвих да избия с китка черното стъкло.
Нещо ме сграбчи за краката.
Китката ми се свлече с цялата си тежест върху счупения пръст, аз се извих за миг на дъга, залитнах назад, изгубих постигнатото с толкова усилия равновесие и се захлъзгах надолу по стената, за да се строполя върху твърдия под.