Мрак по пладне
- Автор: Баркли Джеймс
- Серия: Chronicles of the Raven #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мрак по пладне». Краткое содержание книги:
— Време е за Гласов удар.
— Само една дума — предупреди тя. — Ей сега ще кажа на другите.
Барас вдъхна дълбоко и затвори очи, за да си припомни разположението на сградите в Школата. Оформената мана не беше нищо повече от линия, която свързваше всички тях, за да предават и усилват гласа му. Отвори очи и кимна.
Керела докосна рамото на Кард, всички членове на Съвета и войниците незабавно затиснаха ушите си с длани. Преди тълпата да реагира Барас настрои гласа си към потока от мана и изрече:
— Тишина!
Думата нахлу в незащитените уши, разтърси черепи и зашемети хората така, че ги принуди да млъкнат. Отекваше като божествено слово, оглушителна и неустоима. Металът зазвъня, стъклата задрънчаха в рамките, дори зидовете сякаш се разклатиха. И се възцари тишина.
— Ще разговаряме или ще се разотидем, но няма да си крещим и да се бием — започна Керела.
И нейният глас бе усилен от оформената мана, която старият елф поддържаше безупречно, но не звучеше толкова стъписващо. Все пак стигна до всички, които опипваха болящите си уши. Гневът на множеството обаче не отслабваше.
— Нима не разбирате — попита тя, — че точно това искат от вас Сенедай и неговата шайка убийци? Земните богове да са ни на помощ, но ако се бием помежду си или дори затънем в раздори, ще постигнем именно онова, което той не би се и надявал да получи. Нека останем единни, иначе ще бъдем негодни за битка.
— Ама навън скоро няма да остане и един човек, заради когото да се бием! — изкрещя някой.
И други отприщиха гласовете си, Барас чу ясно как някои мърморят „Вие сте убийците“.
— Умолявам ви — каза Керела — да проявите и занапред разбиране и търпение.
— Докога, а? Докога?! — изръмжа висок мъж в предната редица. Мускулите изпъкваха под дрехите му, на хълбока му висеше боздуган. — Майка ми лежи ей там, пред стената. Душата ми е смазана, а вие искате да слушам как протакате, за да отървете собствените си мръсни кожи.
— Разбирам болката ти…
— Нищо не разбираш! Кой от твоето семейство е умрял, за да са си живи и здрави маговете, които твърде дълго смучат кръвта на Джулаца?
— А кой те отърва от мечовете и брадвите на западняците? — изсъска Керела и Барас видя, че тя едва се сдържа. — Същите магове, които гинат в Покрова, защото стояха пред стените твърде дълго да бранят вас, които се скрихте тук. Не ни обвинявайте в безразличие към участта на нашите хора.
— Не сме „ваши хора“! — Всички се бяха заслушали в спора между двамата. — И искаме веднага да махнете Покрова, да ни пуснете да се сражаваме.
— Ще се сражаваме, когато дойдат подкрепленията от Дордовер. И когато войниците на Кард излязат в битка, присъединете се към тях — заяви Керела със същата сила, без да я е грижа, че думите й може би се чуват и отвъд стените.
— Те не трябваше ли да дойдат преди няколко дни? — Лицето на мъжа потъмня от прилива на кръв. — Докога ще ни пробутвате тази лъжа? Веднага махнете Покрова!
— Ами ако откажа?
— Може и ние да принесем някого в жертва…
Сърцето на Барас пропусна един удар. Пролича, че Керела не е очаквала такъв отговор. Той реши да се намеси и придаде още мощ на Гласовия удар.
— Значи ще убивате жители на Джулаца, за да ни подтикнете към решение? Ще лишавате от живот още невинни хора?
— А, няма да са невинни. Ще убиваме магове. — Мнозина се омръзнаха, явно не бяха подготвени за този замисъл. — Не всички са толкова неприкосновени като вас…
— И какво ще се промени навън според теб, ако премахнем Покрова? Малцина сме. Ако сме разделени, толкова по-зле за всички ни.
— Хич не ви е грижа за Джулаца! — закрещя мъжът. — Искате да опазите само това! — посочи с боздугана към Кулата и врявата пак се надигна. — Още колко хора искате да умрат в тая гадост, дето вие ни я натрапихте, та и вашите кухи тикви да проумеят какво става?! Трябва да спрем изтреблението!
Той прекрачи напред, но един войник го блъсна в гърдите. С изцъклени от омраза очи мъжагата стовари боздугана си върху шлема му. Войникът се строполи, изпод шлема по челото му плъзнаха струйки кръв.
Миг по-късно друг войник заби меча си в корема на нападателя, който се свлече с писък. Тълпата побесня. Хвърлиха се напред, но добре обучените войници на Кард удържаха натиска. Дори усиленият с магия глас на Барас не подейства на никого. Видя как мнозина се отделиха и хукнаха към сградите, където имаше настанени магове.
Обръчът около войниците се сгъсти, но лъщящите в утрото мечове възпираха предните редици, в които очевидно нямаше самоубийци.
— По-бързо — нареди Керела, — пригответе се за Светлинен взрив. Нека обхване цялата Школа. После тичайте към Кулата. Кард, чуеш ли заповедното слово, заслони очите си с ръка. Кажи и на войниците да сторят същото.