Жена с минало

Той изрева заповедта си и разпръсналите се войници се отказаха да гонят понитата. Две фигури тичаха по пътеката към скалите и преследвачите хукнаха по петите им. Щом стигнаха горе, двете фигури се разделиха и лейтенантът спря за миг. Трябваше му само единият от двамата. Дали да раздели хората си, или да заложи всичко на една карта? Изведнъж по-дребният от двамата преследвани се обърна. Звънък смях, трептящ от радост и несъмнено подигравателен, изпълни нощния въздух и войниците се разтрепериха. Лейтенантът разбра, че му се надсмиват — и в негово лице се подиграват с армията на негово величество, със силите на реда и закона! Той изрева и се втурна с извадена сабя към дребната фигура.

Мери бе готова да го посрещне. Отблъсна острието му със своето, скочи напред и усети съпротивата на тяло срещу върха на сабята си, чу стържещия звук на цепещ се плат — ако сега се поколебаеше, другите щяха да се нахвърлят върху нея… Тя се обърна рязко и хукна да бяга. Болката в бедрото дойде изненадващо. Нещо я опари, когато че някой бе разрязал крака й. Когато сложи ръка на мястото, усети по пръстите си топла, лепкава влага. В момента на завъртането й раненият лейтенант бе протегнал оръжието си, за да остави върху нея своя знак. Мери изобщо не бе усетила удара, но след миг разбра какво се е случило. Паренето прерасна в ужасна болка и топлата, лепкава течност измокри панталона й. Колкото по-бързо тичаше, толкова по-силно щеше да кърви раната. Тя излезе от пътя и хукна напряко през полята, като с все сила притискаше дланта си върху бедрото. Опитите й да спре кръвта бяха напразни. Полицаите все още я преследваха. Не можеше да ги преброи, нямаше представа дали някои са тръгнали да преследват Джош, или всички кучета гонеха един-единствен заек. Ако не беше ранена, вече щеше да им е избягала. Тя познаваше околността до последното кътче и беше планирала пътя си. При нормални обстоятелства можеше да заблуди преследвачите си във всяка точка, но сега пътят й беше белязан от червени капки кръв, която се процеждаше между пръстите й. Пред нея се простираше тръстиката на Уайти Брук. Водата щеше да заличи следите й. Тя се отпусна по корем и пролази между тръстиките, докато стигна до студения поток с глинесто дъно, в който Роб ловеше пъстървите си. Чу как преследвачите се лутаха между тръстиките, как ругаеха и я наричаха с грозни думи. Само главата й се подаде от водата, за секунди, колкото й бяха необходими да си поеме въздух, след което отново се потопи цялата.