Пръстенът на Савската царица
- Автор: Хагард Хенри Райдър
- Язык: болгарский
- Переводчик: О. Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пръстенът на Савската царица». Краткое содержание книги:
— Капитанът иска да ви види възможно по-скоро, господа! — каза той.
— Какво има, сержанте? — запита Хигс, докато се намъквахме в дрехите си.
— Ще видите сами веднага, професоре — беше лаконичният отговор и не можехме да изтръгнем нищо повече от него.
Пет минути по-късно ние препускахме през плътната тъмнина на подземния град, като всеки носеше лампа. Аз достигнах пръв руините на стария храм, защото Куик изглеждаше твърде уморен и изоставаше назад, а в тази атмосфера Хигс се задъхваше и не можеше да върви бързо. При входа стоеше високата фигура на Оливър, държейки над главата си една лампа. Той явно ни очакваше. До него седеше голямото жълто куче Фараон, което, щом ни подуши, подскочи напред с размахана опашка за поздрав.
— Елате тук — каза Орм с нисък и сериозен глас. — Трябва да видите нещо. — И той ни въведе в помещението или светилището, дето спеше върху грубо туземско легло. На прага спря, сниши лампата и показа нещо тъмно на пода, вдясно от кревата му, и каза: — Погледнете!
Там лежеше труп и до него — голям нож, който явно бе паднал от ръката му. От пръв поглед познах лицето, което междувременно бе изключително спокойна, като на човек, изпаднал в дълбок сън. Това изглеждаше странно, понеже гърлото му буквално бе откъснато.
— Шадрах! — извикахме ние в един глас.
Наистина бе Шадрах, Шадрах — нашият бивш водач, който ни бе предал, Шадрах — който, за да спаси живота си, ни бе показал как да спасим Хигс и за тази услуга бе помилван. Шадрах и никой друг!
— Пуси изглежда е дебнал и е срещнал кучета — забеляза Куик.
— Разбирате ли какво се е случило? — запита Оливър със сух, твърд глас. — Може би ще трябва най-добре да обясня, преди нещо да се мести. Шадрах трябва да се е промъкнал тук миналата нощ — не зная по кое време, защото спях през цялото време — за свои собствени цели. Обаче той е забравил своя стар неприятел Фараон и Фараон го е убил. Виждате ли гърлото му? Когато Фараон захапе, той не ръмжи и, разбира се, Шадрах не е могъл нито да каже, нито да направи нещо, освен да изпусне ножа си. Когато се събудих преди около част от телефона, кучето бе здраво заспало (то е свикнало с този звънец), като главата му почиваше върху трупа на Шадрах. Сега въпросът е, защо Шадрах е дошъл в моята стая през нощта с изтеглен нож в ръка?
— Не изглежда трудно за разгадаване — отговори Хигс с фалцет, типичен за него при възбуда. — Той е дошъл тук да те убие и Фараон е бил твърде бърз за него, това всичко. Това куче бе най-евтината покупка, която някога си направил, приятелю Оливър.
— Да — отговори Орм. — Той е дошъл тук да ме убие… бяхте прави относно риска в края на краищата. Но, чудя се, кой го е изпрати?
— И така може да се чудите до края на живота си, капитане — възкликна Куик. — И все пак, мисля, че бихме могли да познаем, ако опитаме.
После новината за това, което се бе случило, бе изпратена в двореца и след малко повече от час Македа пристигна, придружена от Джошуа и няколко други членове на нейния Съвет. Когато тя видя и разбра всичко, бе ужасена и строго запита Джошуа какво знае по този въпрос. Разбира се, той възрази, че е напълно невинен и че няма и и най-малката представа кой е изпрател убиеца да извърши това дело в тъмнината. Нито пък някой друг знаеше, — като общото предположение беше, че Шадрах го е направил за отмъщение и бе получил заслуженото възмездие за своето престъпление.
Само че този ден Фараон бе отровен. Е добре, той бе свършил работата си и нека паметта му бъде благословена.
Глава XV
Сержант Куик има предчувствие
От този ден нататък всички ние, особено Оливър, бяхме пазени ден и нощ от подбрани хора, за които се смяташе, че не може да бъдат подкупени. Като следствие на това царят на Русия едва ли водеше по-скучно съществуване от нашето в Мур. Но бе ни станало вече личен живот, тъй като стражи и съгледвачи се спотайваха на всеки ъгъл, а вкусители бяха задължени да опитват от всяко блюдо и да опитват от всяка чаша преди тя да бъде докосната от устните ни, за да не ни сполети съдбата на фараон. Неговата загуба оплаквахме като жертва на човешко същество. Мисля, че от всички най-скучно беше на Оливър и Македа, чиито възможности за срещи бяха твърде ограничени от този строг надзор, Кой можеше да шепне сладки глупости на възлюбената си, когато двама войници, въоръжени до зъби, никога не го изпускаха от очи? Особено пък, когато любимата е владетелка на тези войници. Разбира се, резултатът беше, че двойката пое рискове, които не останаха незабелязани. Така интимните им отношения станаха клюка на цялата страна.