Като пепел във вихъра
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зонимир Панчевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като пепел във вихъра». Краткое содержание книги:
Сълзите на Алена секнаха изведнъж. Тя скочи на крака ужасена.
— Гилътови! Ако видят огъня, ще се домъкнат веднага. Трябва незабавно да изчезваме!
— Да, мис — съгласи се Саул. — Ама накъде да тръгнем? Белите негодници ще дойдат от едната страна, а янките патрулират от другата. Освен това в тъмното няма да стигнем далеч.
Алена се чувстваше като обкръжено от всички страни диво животно.
— Впрегни конете в катафалката, Саул! Ще минем през полята и ще се скрием тази нощ в мочурището край реката.
Натоварено на катафалката, странното трио бавно се отдалечи от призрачно горящата къща и пое на пряко през полята. Саул беше отместил тежкия ковчег настрани, за да може Коул да изпъне ранения си крак. В мига, в който Алена се обърна още веднъж назад, покривът на къщата пропадна и стълб от искри се издигна към небето. Очите й се насълзиха отново. Докато бяха още в открито поле, пламъците ярко осветяваха страните й, но скоро колата потъна в непрогледната нощ.
Воден от инстинкт за самосъхранение, Саул я насочи към една горичка близо до реката. Той се погрижи за конете, докато Алена се сви на капрата. Тя вдигна поглед към ниските облаци и се отдаде на тежките си мисли.
Малко след полунощ заваля ситен дъжд. Саул се уви в някакъв стар чувал и се сгуши до дънера на един клонест дъб. Дъждът принуди Алена да потърси подслон в катафалката. Вътре тя се отпусна, като се стараеше да се държи възможно по-надалеч от Коул. Така прекараха нощта.
Когато настъпи утрото, Коул изпъна ранения си, изтръпнал крак и видя Саул да приготвя закуската над малкия огън, който беше наклал. От Алена нямаше и следа. На тревожния въпрос на капитана Саул отговори, че е отишла да се поразходи. Той предполагаше, че тя се е върнала при изгорялата къща. Видимо потисната и отчаяна, Алена се присъедини към спътниците си след няколко часа. Коул замислено огледа преоблеченото като мърляво мулатче момиче и се запита къде беше останала нежната, страстна жена, с която беше делил през онази нощ леглото в Ню Орлиънс и за която оттогава така мечтаеше. Алена отвърна на погледа му. Но след това се обърна към Саул:
— Какво, по дяволите, ще правим сега с онзи там?
Очите на Саул се извърнаха към ковчега. Алена отвърна на немия му въпрос с потвърдително кимване и заговорническа усмивка.
— Само това не! — изстена Коул, когато схвана безмълвната уговорка между двамата, но като размисли, му стана ясно, че, ще не ще, трябва да преглътне горчивия хап.
— Господ да ми е на помощ с тази жена! — изръмжа той ядосан, когато Алена и Саул го настаниха в ковчега.
Те поставиха едно дърво под капака, за да влиза въздух, и катафалката потегли. Алена седеше на капрата до Саул. Дългото й палто не я предпазваше особено от студената влажна мъгла, която се издигаше от мочурището. В началото на този изпълнен с неизвестности ден тя остави сълзите си да текат на воля по страните й. Лек ветрец премина през върховете на дърветата и довя мириса на дим и пепел към нея. Този мирис за дълго щеше да остане като последен спомен за някогашния й дом.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА
През късния следобед те стигнаха до предградията на някакво градче. Близо до една изоставена влакова линия съзряха малка барака и насочиха колата натам. Когато затвориха вратата зад себе си и се приготвиха да хапнат шунка и варени яйца, към убежището им шумно се приближи голяма група ездачи. Това беше патрул на войниците на Конфедерацията.
— Претърсихте ли тази барака, сержант? — прозвуча гласът на един офицер. От уплаха бегълците не смееха да помръднат.
— Тъй вярно, сър, претърсили сме всички бараки и плевни. Нашите хора охраняват пътищата във всички посоки. Никой не може да премине, без да бъде проверен.
За нещастие патрулът на Конфедерацията построи лагера си съвсем на близо до бараката. Коул държеше пистолета си подръка, защото и най-малкият шум можеше да ги издаде. Нервите им бяха опънати до скъсване. Веднъж един войник се разходи до вратата на бараката и дори сложи ръка на дръжката. И тримата затаиха дъх — всичко изглеждаше загубено. Но в този миг войникът беше извикан от някакъв началник и се отдалечи. Няколко часа по-късно се разнесе рязка команда. Войниците от патрула възседнаха конете си и се отдалечиха в галоп.
Погледите на Алена и Коул се срещнаха. Те се усмихнаха един на друг, изпълнени с надежда.
Мракът беше погълнал вече градчето. Сърпът на луната беше закрит от облаци. Катафалката напусна бараката безшумно като привидение. Алена заличи всички следи и после Саул насочи колата към ръждясалите релси, следвайки ги в посока към града. Без да вдигат почти никакъв шум, те подминаха две-три къщи, чиито прозорци светеха. Бяха вече в началото на селището. Само няколко кучета се разлаяха подире им. Малко по-нататък линията свършваше и тропотът на катафалката върху траверсите утихна. Насипът, по който се движеха, водеше направо към едно мочурище. Още преди да настъпи утрото, те вече се намираха източно от Холмсвил и пътуваха срещу течението на Мисисипи.