Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
След като видя Мориса, Шимейн можеше да си представи какви са тези причини.
— Вие ми дадохте възможност да откажа, но честно да си призная, сър, на борда на „Гордостта на Лондон“ съм виждала и съм чувала много по-лоши неща от това, което забелязах да става тук тази вечер. Ако и да бях напълно наивна по отношение на живота преди ареста си, то, искрено казано, господин Торнтън, по време на изпитанията си научих много неща, някои от които не ще мога да забравя никога. Уверявам ви, че не съм направена от захарен памук. Няма да се разпадна на хиляди парченца, ако се сблъскам с беда. Ако бях толкова чуплива, сега нямаше да седя тук. Вероятно щях да съм загинала от тормоза на госпожа Фич или от злобата на Мориса много преди корабът да е пристигнал пристанището.
— Радвам се, че е така, Шимейн — промърмори Гейдж, — защото тази страна е груба и понякога доста сурова. За слабите е тежко да оцелеят тук. Трудностите могат да победят, да пречупят дори и силен човек, ако не е подготвен да срещне предизвикателствата на живота сред пустошта. Във всички случаи е по-добре да си издръжлив.
— Аз израснах в уюта и сигурността на бащиния си дом и никога не съм си представяла, че на главата ми могат да се струпат толкова злини — каза замислено Шимейн. — Преди да ме арестуват изглеждаше, че ориста ми е да стана маркиза. Не съм предполагала, че твърде скоро ще попадна под ударите на враждебността и жестокостта на хора, притежаващи силата и властта да определят съдбата ми, и че течението ще ме отнесе към чужд и неприсъщ за мен начин на живот. Откакто стражарят ме отвлече, научих няколко горчиви урока, господин Торнтън, но и разбрах, че съм твърда и издръжлива. С божията помощ ще извлека добра поука и от идващите седем години.
Гейдж я дари с кратка усмивка.
— Мисля, че от вчера насам у теб вече се забелязва промяна.
Шимейн се изчерви, осъзнала, че изтъкването на собствената й устойчивост и упоритост навярно е прозвучало като хвалба.
— Разбирам, господин Торнтън, че всяка полза, която бих извлякла от слугуването си при вас, ще се дължи изцяло на снизхождението ви към моите неумения. Знам, че има още много неща, които трябва да науча, но ако сте търпелив с мен, ще се опитам да преодолея недостатъците си.
— Явно още не го съзнаваш, но за мен и за Андрю ти си същински дар от бога, Шимейн — отвърна чистосърдечно Гейдж. — Ти донесе в живота ни свежест като пролетен дъжд след тежка зима. Да си призная, в момента съм прекалено зает с оценяването на достойнствата ти, за да забележа дали имаш някакви недостатъци.
Шимейн се почувства приятно успокоена и се усмихна.
— Ако не се приберем прекалено късно, може би вие и Андрю бихте хапнали малко пай с яйчен крем преди лягане. Направих го тази сутрин за вас двамата.
Близката лампа хвърляше златна светлина върху лицето на Гейдж и придаваше на благородните му черти блясъка на излъскана мед. За миг на Шимейн й се стори, че вижда статуята на оживял легендарен бог. Изненада се от красотата на кафявите му очи, които, огрени от същата тази светлина, блестяха като великолепен, бистър кехлибар. Но онова, което изпълни сърцето й със странна, вълнуваща топлина, бе сиянието на нежната му усмивка.
ГЛАВА ОСМА
Когато излязоха от кръчмата, навън бе вече нощ, а от юг се бе появил лек ветрец. Ароматът, разнасян от него, опияни Шимейн, която само до преди няколко дни почти бе изгубила надежда отново да диша свеж въздух. Гейдж й помогна да се качи в каруцата и да се настани, а тя пое от ръцете му задрямалото момче и го гушна в скута си, докато баща му отиде да отвърже поводите на коня. В този момент Гейдж изруга полугласно и Шимейн, внезапно разтревожена, вдигна поглед.
— Нещо не е наред ли?
— Една от подковите на кобилата е паднала — процеди през зъби Гейдж. Знаеше много добре какво означава това. Въздъхна тежко. — Боя се, че нямаме избор. Ще трябва да посетим семейство Корбин, преди да се приберем у дома.
Шимейн потръпна при мисълта, че отново ще се срещне с Роксана, но не каза нищо, защото очевидно Гейдж също споделяше нейната тревога.
— Трябва ли да слезем, за да можете да освободите каруцата?
— Засега можете да останете. Ще заведа кобилата до ковачницата и ще откача каруцата, когато стигнем там.
Ковачницата беше в другия край на града. Когато пристигнаха, Гейдж помогна на Шимейн да слезе, а после отново й подаде Андрю. Сетне разпрегна кобилата и я поведе към навеса, където имаше зидано огнище с все още незагаснал огън.
Подпрян на нещо като патерица, от дървената къща, куцукайки, излезе внушителен мъж с голямо шкембе. Като вдигаше високо счупения си, шиниран крак, той се придвижи до края на верандата, подпря се на здравия и се взря съсредоточено в мрачните сенки, обгърнали посетителите.