Сълзи от злато

Максим се видя оставен на втори план, докато съперникът му усърдно ухажваше Елиза. На маркиза му беше много трудно да се прави на безучастен и да потиска ревността си, гледайки как Николаус безцеремонно обсебва Елиза.

— Дитрих прекара цял ден в приготовление на празничните блюда за вас, Николаус, — Елиза посочи към масата. — Всичко е готово.

Николаус пъхна палци в бродирания си колан и каза с широка усмивка:

— Тук някой чете мислите ми.

— Не е необходимо. Всички познаваме пристрастието ви към добрата кухня — отвърна Елиза през смях.

На масата цареше ведра атмосфера, после Николаус се оттегли в един висок стол малко настрани, а Максим остана близо до масата и наблюдаваше как грациозно Елиза им сервира греяното вино.

— Великолепна сте в новата си рокля — каза Николаус очарован. — Не знам дали изобщо е разумно да ви оставя тук при Максим. За всеки мъж ще е трудно да устои на такава съблазън.

Елиза многозначително погледна маркиза и не можа да се въздържи да не направи намек.

— Съмнявам се дали негова светлост забелязва присъствието ми. Твърде са примамливи спомените му за Арабела.

Николаус пресуши каната си и стана, за да си долее.

— Максим е отскоро в нашата студена страна. Зимните нощи правят мъжа по-чувствителен към присъствието на женско същество. Това… хм… е въпрос на оцеляване… Макар, естествено, Максим вече доказа достатъчно волята си да оцелее.

— Това качество не е ли присъщо за всички ни? — попита Елиза с непроницаема усмивка.

— О, да, разбира се — съгласи се капитанът. — Но истинската природа на човека се проявява едва при опасност. Някои си плюят на петите и хукват, други пък спират и се предават. Аз винаги съм бил борбена натура и не веднъж съм се бил, но пък обичам живота и жените. И само един бог знае как ще се държа пред лицето на смъртта. — Той посочи към Максим. — Докато при него нещата стоят другояче. Той се изправи лице в лице с врага и го победи.

Иронична усмивка се плъзна по лицето на Максим.

— И аз съм бягал, за да спася живота си. Дори пазачите ми едва не ме убиха, преди да им се изплъзна.

Николаус се облегна назад и скръсти ръце на корема си.

— Приятелю, ти скромничиш и си правиш шеги с бягството си. Но единици са успявали да избягат от затворите на Елизабет и са могли да се шегуват с това.

— А ти вдигаш много шум за нищо — рече Максим — Освен това не забравяй, че изгубих доброто си име, което бях спечелил в служба на кралицата. Отнеха ми имота, честта и състоянието.

— Имота и състоянието, може би, — Николаус наблюдаваше домакина си със замислена усмивка — но не и честта.

— Страхувам се, че по този въпрос покровителстваната от мен госпожица, яростно ще ви противоречи — забеляза Максим сухо с поглед към Елиза. — Тя смята, че крадците и другите мошеници нямат чест.