Повелителката на бурите
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Серия: Дарковър #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Повелителката на бурите». Краткое содержание книги:
Господарят на Алдаран зарея поглед в черно-белите плочки на пода, украсен и с мозаечни изображения на птици.
— Не, Рената, не бих могъл да се съглася. Тя е единственото ми дете.
— Щом е така, господарю — безмилостно изрече жената, — ще трябва да си намерите веднага съпруга, за да зачене друг наследник за вас, преди да е станало твърде късно. Простете ми, но на вашите години изобщо не бива да губите време.
— Нима си мислиш, че не съм опитвал? — мрачно промърмори той.
Макар и потиснат от срама, разказа за проклятието.
— Господарю, мъж с вашия ум би трябвало да знае, че силата на подобни заклинания се крие в съзнанието, а не в тялото.
— Колко години все това си повтарям… А дори не пожелах жена дълго след смъртта на Алисиана. Когато и Деонара си отиде от този свят, няколко жени споделиха постелята ми, но нито една не зачена. Напоследък си мисля, че проклятието ме е поразило още преди онази вещица да го изрече, защото и докато Алисиана беше бременна с Дорилис, не пожелах никоя вместо нея. За пръв път тогава ми се случи да не докосна жена половин година. — Той поклати глава печално. — Прости ми, Рената, не е много прилично да говоря така пред теб.
— Когато говорим за това, господарю, не съм жена, а леронис. Не се притеснявайте излишно. Никога ли не са ви преглеждали с матрица, за да се установи какво е истинското ви състояние?
— За пръв път научих от теб, че това се прави.
— Тогава ще се заема веднага с прегледа, ако не възразявате — делово предложи Рената. — Или ако предпочитате… Маргали ви е близка сродница и на години е почти колкото вас…
Той поумува за миг.
— От нея май ще ми е по-неудобно.
— Както желаете.
Тя прочисти съзнанието си и се съсредоточи само в проникването до клетъчно равнище. След няколко минути изрече със съжаление:
— Господарю, проклятието наистина ви е поразило. В семето ви няма дори искрица живот.
— Значи е възможно? Дали вещицата просто е знаела за моя срам или тя ми е причинила това…
Гласът му пресекна от ярост и изумление. Рената каза кротко:
— Вече няма как да научим. Но допускам, че е дело на някой от вашите врагове. Макар че никой от обучените в Кула, комуто е дадена матрица, не би паднал до такава низост. Заклеват ни да не злоупотребяваме със силата си.
— А може ли злото да бъде поправено? Нали заклинание се разваля?
— Боя се, че не и този път, господарю. Ако някой веднага се бе захванал с това… След толкова години е непосилна задача.
Михаил кимна унило.
— Ще се моля на всички богове да преведеш Дорилис невредима през опасното време. Само тя носи кръвта на Алдаран.
Рената изпитваше почти болезнено съчувствие към застаряващия мъж. Твърде много неприятни и унизителни истини научи той за един ден. Чудеше се как ли ще приеме следващите й думи.
— Господарю, имате брат, а той пък има синове. Моля се милосърдната Авара да опази Дорилис, но… Родът Алдаран все пак няма да бъде прекършен и да се загуби. Умолявам ви, сдобрете се със своя брат!
Очите на Михаил пламнаха от страховита, безподобна ярост.
— Внимавай, момиче! Благодарен съм ти за всичко, което стори и ще сториш за моята дъщеря, но това няма да изтърпя дори от теб! Заклел съм се, че ще срутя стените на крепостта върху главата си, ако е нужно, но няма да я оставя в ръцете на онези от Скатфел! Или Дорилис ще ме наследи, или никой!
„Жесток, самозабравил се старец! Заслужава точно такава участ! Гордостта му е по-силна дори от обичта му към неговата дъщеря, а можеше да я спаси от ужасната участ, която й готви с решението си!“
Тя се поклони.
— Значи няма друго за обсъждане. Ще направя за Дорилис каквото мога. И все пак си позволявам да ви напомня, че светът върви накъдето е тръгнал, а не в желаната от нас посока.