Ключът на познанието
- Автор: Робертс Нора
- Серия: key #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на познанието». Краткое содержание книги:
Този път в центъра на събитията е младата и интелигентна библиотекарка Дейна Стийл. Докато са опитва да открие пътя към своя ключ, тя са присъединява към начинанието на двете си приятелки да създадат комплекс, в който посетителите ще могат да се отбият в салона за красота на Зоуи, да си харесат книга от книжарницата на Дейна и да се полюбуват на картините в галерията на Малъри.
Задачата на Дейна не се улеснява ни най-малко от появата на първата й любов — писателя на трилъри Джордън Хоук, който преди години я е изоставил, за да търси слава в Ню Йорк. Дейна бавно осъзнава, че чувствата й са все така живи, а Джордън е неразривно свързан с необикновеното й търсене…
Но Дейна вече знаеше.
Светът се изпълни с цветове. Под снега по клоните на боровете се подадоха тъмнозелени иглички. Пощенската кутия на ъгъла стана яркочервена, а якетата на децата, които майсторяха снежни човеци в съседните дворове, се обагриха в синьо, зелено и червено.
Заедно с цветовете се появиха и движенията. Снегът валеше, мъжът на ъгъла отново загреба с лопатата си и във въздуха отекна весела детска глъчка и удари на снежни топки, улучили мишените си.
Видя себе си, увита в шушляково яке с цвят на боровинки. Какво си бе мислила навремето? Приличаше на Вайълет от „Чарли и фабриката за шоколад“.
На главата й бе нахлупена вълнена шапка, а около врата й бе увит плетен шал. Вървеше бързо, но се спря за кратка ожесточена битка със снежни топки с малките синове на семейство Добсън и приятелите им.
Чу собствения си смях и си спомни какви мисли се бяха въртели в съзнанието й и какви чувства бе изпитвала.
Отиваше да се види с Джордън и да го убеди да излезе навън. Откакто майка му бе починала, той прекарваше твърде много време затворен в дома си. Нуждаеше се от компанията на човек, който го обича.
Бе преживял няколко кошмарни месеца в болница сред лекари, страдание и скръб. Имаше нужда от утеха и лек, внимателен тласък обратно към живота. Имаше нужда от нея.
Изкачи се по неразчистената алея и изтупа ботушите си. Не почука. Никога не бе нужно да чука на тази врата.
— Джордън?
Свали шапката и прокара пръсти през косите си. Тогава бяха по-къси, подстригани на прическа, която се бе оказала ужасно неподходяща за нея, и тя чакаше е нетърпение да пораснат отново.
Отново го повика, докато разкопчаваше якето си.
В къщата все още се долавяше мирисът на госпожа Хоук. Не ароматът на лимон от препарата за полиране, който бе ползвала, или на кафето, което винаги се вареше на печката, а на болестта й. Дейна изпита желание да отвори всички прозорци и да прогони тъгата и скръбта.
Той застана на площадката на стълбите. Сърцето й се разтуптя, както винаги, когато го види. Бе толкова красив, висок и строен, с опасен блясък в очите и загадъчна усмивка.
— Мислех, че си в сервиза, но се обадих и Пийт ми каза, че днес не си на работа.
— Така е, няма да ходя.
Гласът му бе пресипнал, сякаш току-що бе станал от сън. Но вече бе два следобед. Около очите му имаше тъмни кръгове, които я изпълниха с болка.
Пристъпи към стълбите и закачливо му се усмихна.
— Защо не излезеш да се позабавляваме? Хлапетата на Добсън ми устроиха малка засада, докато идвах насам. Хубаво ще ги напердашим.
— Имам работа, Дейна.
— По-важна от бой със снежни топки е малките Добсън?
— Да, трябва да събера багажа си.
— Багаж? — Не бе разтревожена, а само озадачена. — Къде ще ходиш?
— В Ню Йорк.
Той се обърна и се отдалечи.
— В Ню Йорк? — Все още не изпитваше тревога. Но обзета от вълнение, изтича по стълбите при него. — Във връзка с книгата ти? Обадили са ти се от импресарска агенция? — Втурна се след Джордън в спалнята и обви ръце около врата му. — Получил си отговор и не си ми казал? Трябва да го отпразнуваме. Да направим нещо щуро. Какво казаха?
— Просто проявяват интерес.
— Разбира се. Джордън, това е чудесно. Имаш среща? Ще разговаряш с импресарио от Ню Йорк! — радостно извика тя, но след миг видя два отворени куфара, брезентов чувал и дървен сандък за багаж.
Тревогата започна бавно да се прокрадва у нея и я накара внезапно да свали ръце от раменете му.
— Приготвяш твърде много багаж за една среща.
— Отивам да живея в Ню Йорк.
Не се обърна с лице към нея, а пъхна поредния пуловер и джинси в единия куфар.
— Не разбирам.
— Вчера обявих къщата за продан. Може би няма да се намери купувач до пролетта. Един приятел ще ми помогне да разпродам мебелите и почти цялата покъщнина.
— Продаваш къщата? — Краката й се подкосиха и седна на ръба на леглото. — Но, Джордън, ти живееш тук.
— Вече не.
— Но… не можеш просто да опаковаш багажа си и да се преместиш в Ню Йорк. Зная, че искаше да отидеш там, но…
— Нямам работа тук. Нищо не ме задържа.
Думите му се забиха право в сърцето й.
— Защо говориш така? Как можеш да твърдиш, че нищо не те задържа тук? Зная, Джордън, зная колко ти е тежко, че загуби майка си. Все още скърбиш. Сега не е моментът да вземаш толкова сериозно решение.
— Вече го взех. — Хвърли поглед към нея, но очите им не се срещнаха. — Трябва да свърша още няколко неща и тръгвам. Ще пътувам утре сутринта.
— Просто така? — Гордостта я подтикна да скочи на крака. — Имаше ли намерение да ми кажеш, или щеше да ми изпратиш картичка, когато пристигнеш?
Най-сетне се обърна към нея, но тя не долови нищо в очите му. Сякаш бе издигнал стена помежду им.