Ключът на познанието
- Автор: Робертс Нора
- Серия: key #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на познанието». Краткое содержание книги:
Този път в центъра на събитията е младата и интелигентна библиотекарка Дейна Стийл. Докато са опитва да открие пътя към своя ключ, тя са присъединява към начинанието на двете си приятелки да създадат комплекс, в който посетителите ще могат да се отбият в салона за красота на Зоуи, да си харесат книга от книжарницата на Дейна и да се полюбуват на картините в галерията на Малъри.
Задачата на Дейна не се улеснява ни най-малко от появата на първата й любов — писателя на трилъри Джордън Хоук, който преди години я е изоставил, за да търси слава в Ню Йорк. Дейна бавно осъзнава, че чувствата й са все така живи, а Джордън е неразривно свързан с необикновеното й търсене…
Отново се заслуша в звуците на къщата и в тихите равномерни удари на сърцето си, което биеше в един ритъм със сърцата на приятелките й. Долови мириса на боя и парфюм.
Отново видя ключа над зелената поляна и осъзна, че яркият фон е стената, която току-що бе боядисала. Стената на книжарницата й, чийто цвят бе избран от жената до нея.
Но когато мислено протегна ръка към него, не успя да го достигне.
Опита се да преодолее нетърпението си и да си представи, че го държи в ръката си. „Гладък — помисли си тя — и хладен“.
Не, би трябвало да излъчва топлина. Той притежаваше сила. Щом почувства огъня, от който е изкован, и свие пръсти в юмрук, щеше да усети допира му до дланта си.
Защото бе писано да го усети.
Цветът избледня до снежнобяло с черни напречни ивици, а ключът се стопи, превърна се в малка златна локва и изчезна.
В съзнанието си Дейна чу дълга въздишка. Въздишка на жена. Засвири вятър, който носеше миризма на запалена шума.
„Тя бродеше в нощта, сливаше се с мрака и всички негови тайни. Когато заплака, отчаяно умоляваше да настъпи ден“.
Думите, които прозвучаха в съзнанието й, я накараха да изпита пронизваща болка в сърцето, като смъртоносна рана. За да се защити, тя ги прогони от ума си.
Всичко отново избледня и остана само мирисът на боя и парфюм.
Отвори очи и видя, че приятелките й я гледат.
— Добре ли си, скъпа? — тихо заговори Зоуи, пусна ръката на Малъри и докосна бузата на Дейна.
— Да, всичко е наред.
— Плачеш.
Зоуи изтри сълзите й с кърпата.
— Така ли? Не зная защо. Мисля, че от мъка. — Дейна сложи ръка на сърцето си. — Сякаш нещо ме прониза тук. Не зная къде е. Все още не мога да достигна ключа. — Закри лицето си с длани и им описа виденията си.
„Тя броди в нощта — повтори Малъри. — Една богиня броди“.
— Да, и на мен ми се стори познато, но е възможно просто да съм го съчинила. Или да се отнася за Ниниан. Зная само, че ужасно ме натъжи. — Изправи се и отвори прозореца. Имаше нужда от въздух. — Сама е в мрака, така си я представям. Трите са сами в мрака. Ако не направим каквото е необходимо, завинаги ще останат там.
Зоуи застана зад нея и облегна брадичка на рамото й.
— Държат се една за друга и имат нас. Не се отчайвай. Полагаш усилия.
— Мисля, че напредваш. — Малъри се присъедини към тях до прозореца. — Не го казвам, защото съм непоправима оптимистка. Постепенно събираш парчетата от мозайката на Роуина. Умът ти ги размества и преподрежда и накрая ще паснат. Мисля, че при този опит започна да се вслушваш и в сърцето си. Не само съзнанието ти трябва да бъде отворено — добави Малъри, когато Дейна извърна глава и втренчи поглед в нея, — а и сърцето ти. Това е най-важното, което научих. Иначе не можеш да направиш последния скок. Няма да бъдеш готова за онова, което те очаква от другата страна.
Не знаеше защо това я терзае и изпълва с негодувание. Да отвори сърцето си? Как би трябвало да го разбира? Напълно да разкрие чувствата си и всеки да може да се възползва от тях, когато пожелае?
Нима не бе достатъчно, че работеше до пълно изтощение и вече имаше главоболие от дългите часове ровене в книги, водене на бележки и разсъждения?
„Не съм безчувствена, по дяволите“, каза си тя, когато влезе с трясък в апартамента си.
Тъгуваше за трите млади жени — полубогини, полусмъртни, обречени да прекарат цяла вечност в стъклен затвор.
Бе проляла сълзи за тях и би проляла дори кръвта си, ако е необходимо.
Колко по-открита да бъде?
Уморена, схваната от болки и раздразнителна, влезе в кухнята, отвори бутилка бира и пакет чипс и се отпусна на един фотьойл в хола, за да пийне и поразмишлява.
Да направи последния скок?
Бе изправена срещу могъщ магьосник на хиляди години. Бе вложила почти всеки цент в новия си бизнес. Вече бе поръчала рафтове, маси, столове и книги. Не преставаше да мисли за книгите.
Трябваше да купи и машина за капучино, порцеланови и стъклени чаши и канцеларски вещи, което скоро щеше да опразни кредитната й карта.
Правеше всичко, без да очаква сигурни приходи. Ако това не бе скок в неизвестното, тогава кое?
За Малъри бе лесно да я съветва да отвори сърцето си. Тя вече бе изпълнила задачата си и сега се наслаждаваше на спокоен съвместен живот с Флин.
„Имаш си къща, куче и мъж — намръщено си помисли тя. — Поздравления“.
„Господи, каква кучка съм“.
Наведе глава назад и се загледа в тавана.
— Не отричай, че завиждаш, Дейна. Малъри не само взе изпита си с пълно шест, а намери и щастието си. А ти тъпчеш на едно място и спиш с мъж, който вече веднъж разби сърцето ти и се страхуваш, че ще провалиш всичко.