Ключът на познанието
- Автор: Робертс Нора
- Серия: key #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на познанието». Краткое содержание книги:
Този път в центъра на събитията е младата и интелигентна библиотекарка Дейна Стийл. Докато са опитва да открие пътя към своя ключ, тя са присъединява към начинанието на двете си приятелки да създадат комплекс, в който посетителите ще могат да се отбият в салона за красота на Зоуи, да си харесат книга от книжарницата на Дейна и да се полюбуват на картините в галерията на Малъри.
Задачата на Дейна не се улеснява ни най-малко от появата на първата й любов — писателя на трилъри Джордън Хоук, който преди години я е изоставил, за да търси слава в Ню Йорк. Дейна бавно осъзнава, че чувствата й са все така живи, а Джордън е неразривно свързан с необикновеното й търсене…
— Долу, Мо. — Нещо в спокойния тон накара кучето да се подчини. — Да не би да съм проспал кавга или… Кейн — каза той и сграбчи ръката й. — Какво ти стори?
— Няма нищо общо с него. Сама осъзнах нещо. Направих грешка, като те допуснах отново в живота си. Ще я поправя.
— Защо се държиш така, по дяволите. Снощи…
— Правихме страхотен секс. — Дейна сви рамене и отпи глътка кафе. — Не ми е достатъчно. Или може би е твърде много за мен. Както и да е, положението не ми харесва. Веднъж ти изтръгна сърцето ми.
— Дейна, нека…
— Не, стига. — Отдръпна се от него. — Няма да ти го позволя отново. Имам чудесен живот. Доволна съм. Не те искам в него. Не те искам тук, Джордън. Присъствието ти ме измъчва. Казвам ти да си тръгнеш, докато все още е възможно да се разделим без огорчение. Докато имаме шанс да останем приятели. — Забързано мина покрай него. — Ще взема душ. Когато изляза, не искам да си тук.
Все още бе замаян, когато влезе в къщата на Флин. Нима наистина я бе накарал да се чувства така? Нима й бе причинил такова страдание? А какво ли бе започнала да изпитва, след като бе преодоляла мъчителното чувство за празнота? Болка? Гняв? Или и двете.
Би избрал гнева. Искаше му се да го разпали и у себе си.
Влачейки каишката, която Джордън бе забравил да откачи, Мо хукна към кухнята и след тежките му стъпки прозвуча веселият поздрав на Флин.
— Момче и куче. — Малъри изтича надолу по стълбите, бодра и облечена с жълтеникав панталон и тъмносин пуловер. — Рано се прибираш тази сутрин. Или аз съм станала късно. — Изведнъж замълча и втренчи поглед в него. — Какво има? Какво се е случило? — В гласа й прозвуча нотка на страх. — Дейна…
— Не, нищо, добре е.
— Но не и ти. Ела. Да поседнем.
— Не, трябва да…
— Ела да седнеш — настоя тя, хвана ръката му и го задърпа към кухнята.
Флин седеше на сгъваемата маса, на която временно се хранеха, докато стаята бе в ремонт. Стените бяха боядисани в яркосиньо, което подчертаваше златистия естествен цвят на дървото на новите шкафове. Подът бе оголен и готов за чамовия паркет, който Малъри бе избрала. Парче фазер, поставено върху два шкафа, служеше за временен плот.
Той хапваше зърнена закуска и виновният му израз, както и доволният вид на кучето издаваха, че е споделил порцията си с Мо.
— Хей, как си? Ако искаш да закусиш, имаш петнадесет минути, преди да пристигне бригадата.
— Седни, Джордън. Ще ти налея кафе.
Флин се вгледа в лицето на приятеля си.
— Какво има? С Дейна сте се скарали?
— Не, не сме се карали. Просто ми каза да си вървя.
— Как така?!
— Флин. — Малъри сложи чаша кафе пред Джордън и докосна рамото му. — Как можеш да бъдеш толкова нетактичен!
— Е, добре, обясни ми какво става. Щом не сте се карали, защо те е изгонила?
— Не ме иска в дома си.
— И ти просто си тръгна? — извика Флин. — Без да разбереш какво я е ядосало?
— Не беше ядосана. Ако бе така, щях да се справя. Изглеждаше… уморена и тъжна. Съсипана.
Потърка лицето си, осъзнал, че наистина не бе доловил у нея гняв, а само болка.
— Каквото и да е изпитвала, Джордън, каквото и да я е накарало да постъпи така, трябва да разбереш. — Малъри леко разтърси рамото му. — Нима Дейна не означава нищо за теб? — Хвърли й поглед, изпълнен с тъга, и тя с въздишка обви ръце около раменете му. — Добре. Добре.
— Означава много — едва успя да промълви той. — Не бих понесъл отново да видя този израз на лицето й. Щом иска да си тръгна, ще я оставя на мира.
— Мъжете са такива идиоти. Нима не ти е хрумнало, че е поискала да се разделите, защото очаква отново да си отидеш?
Зоуи посрещна Малъри на входната врата, но я побутна обратно навън.
— Гледах през прозореца кога ще се появиш. Дейна е вътре и боядисва твоята част. Нещо не е наред. Очевидно е, но отказва да говори за това.
— Скъсала е с Джордън.
— О, ако са се скарали…
— Не, има нещо друго, не е толкова просто. Ще видя какво мога да направя.
— Успех.
Зоуи се върна вътре.
— Какъв е този шум?
— Още едно усложнение. Брадли е в частта на Дейна с машината за циклене. Не ми позволява да работя с нея. Много мило, че се съгласи да ни я даде назаем — продължи тя, когато Малъри повдигна вежди. — Но и сама се справям доста добре. Докато той е тук, е много по-трудно да я накарам да проговори.
— Ангажирай вниманието му, аз ще отида при Дейна.
— Не искам да оставам насаме с него. Последния път беше доста нагъл.
— Какво направи?
Зоуи извърна глава по посока на бръмченето.
— След събирането у тях, когато всички си тръгнахте. Бъбрехме си и изведнъж ме целуна.