Ключът на познанието
- Автор: Робертс Нора
- Серия: key #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на познанието». Краткое содержание книги:
Този път в центъра на събитията е младата и интелигентна библиотекарка Дейна Стийл. Докато са опитва да открие пътя към своя ключ, тя са присъединява към начинанието на двете си приятелки да създадат комплекс, в който посетителите ще могат да се отбият в салона за красота на Зоуи, да си харесат книга от книжарницата на Дейна и да се полюбуват на картините в галерията на Малъри.
Задачата на Дейна не се улеснява ни най-малко от появата на първата й любов — писателя на трилъри Джордън Хоук, който преди години я е изоставил, за да търси слава в Ню Йорк. Дейна бавно осъзнава, че чувствата й са все така живи, а Джордън е неразривно свързан с необикновеното й търсене…
— Поради не една причина. — Дейна леко повдигна глава, за да отмести косите си и да почувства допира на лицето си до кожата му. — Просто ми се струва, че обърквам всичко, но току-що си спомних, че в едно отношение все още съм доста добра.
— Няма да споря с теб за последната част. Какво си объркала?
— Откъде да започна… Чувствам, че съм близо до ключа, но не мога да го достигна. Сякаш изведнъж се оказва на километри разстояние и разбирам, че ще се проваля. Прекарах по-голямата част от деня в боядисване, защото никак не ме бива с инструментите.
— Е, тогава навярно ще ти бъде неприятно да чуеш, че имаш боя по косата.
— Зная — въздъхна тя. — Дори Малъри работи по-добре с отвертката от мен, а тя е толкова изтънчено момиче. А Зоуи? Истински Боб Вайла в пола. Знаеш ли, че има пиърсинг на пъпа?
— Наистина ли? — Последва дълга пауза. — Наистина ли — повтори той и мъжкото му любопитство я накара да се засмее.
— Както и да е. — Дейна се отпусна по гръб. — Освен това започнах да правя сметки наум и осъзнах, че съм на ръба на фалит, а не зная дали ще имам някакви приходи.
Дори да започна да печеля, едва ли ще възстановя вложеното в обозримото бъдеще.
— Мога да ти дам заем, за да бъдеш спокойна. — Мълчанието й бе ясен отговор. — Ще бъде инвестиция. Писател-книжарница. Разумно.
— Не искам заем. — Тонът й бе хладен и бе смръщила вежди. — Нямам нужда от още един партньор.
— Добре. — Джордън сви рамене и заигра с косите й. — Разбирам. Мога да ти плащам за секс. Както сама каза, добра си. Но ще изготвим ценоразпис за всяка услуга и на всеки три ще ми се полага по една безплатна.
Не откъсваше поглед от нея и забеляза, че трапчинките й се появиха, макар и да се опита да сдържи усмивката си.
— Ти си извратен тип. — Тя се обърна по корем и се облегна на лакти. — Много благородно от твоя страна да се самоунижаваш, за да подобриш настроението ми.
— Правим каквото можем. — Плъзна пръст по бузата й. — Сигурно си гладна. Искаш ли да излезем да хапнем?
— Никак не ми се излиза.
— Добре. И на мен. — Джордън извърна глава към нея и чаровно й се усмихна. — Предполагам, че нямаш желание и да готвиш.
— Прав си.
— Добре. Аз ще сготвя.
Дейна примигна, изправи гръб и докосна челото си.
— Правилно ли чух, че току-що предложи да сготвиш?
— Не се вълнувай. Имам предвид нещо от рода на бъркани яйца или принцеси с кашкавал.
— Да не мислим за холестерола и да хапнем и от двете. — Наведе се и го целуна. — Благодаря. Аз ще взема душ.
Когато излезе от банята в удобни домашни дрехи, той бе в кухнята и сипваше яйцата в тигана. Принцесите се печаха, а кучето душеше храната в паничката си.
„Липсва му бяла престилка“, забеляза Дейна.
Все пак представляваше трогателна гледка.
— Изглеждаш като идеалния съпруг.
— Дори когато човек живее в Ню Йорк, е полезно да умее да забърква това-онова. Ще извадиш ли чинии?
„Ню Йорк“, помисли си тя, докато отваряше шкафа. Не биваше да забравя, че той живее в Ню Йорк и няма често да й приготвя принцеси.
Прогони тази мисъл, сервира и сложи две свещи на масата за настроение.
— Вкусно — каза му след първата хапка. — Благодаря.
— Майка ми винаги ми печеше принцеси с кашкавал, когато видеше, че съм потиснат.
— Действат успокояващо. Мирисът на препечения хляб, маслото и топлия разтопен кашкавал.
— Мм. Слушай, ако искаш сръчните ми ръце да свършат още нещо полезно, освен да разпалват в теб бурна страст, утре мога да ти отделя известно време.
— Ако си свободен.
— Щях да дойда днес, но бях зает с домашното си.
Посочи към плика, който бе донесъл.
— О, вече си го написал?
— Мисля, че обхванах всичко. Можеш да го прегледаш, за да видиш дали не съм пропуснал нещо.
— Чудесно.
Дейна стана и забърза към другия край на стаята, за да донесе пакета.
— Не са ли ти казвали, че е неприлично да четеш на масата?
— Не, разбира се. — Отметна коси назад и се върна на мястото си. — Никога не е неприлично да се чете. — Прелисти страниците, удивена от броя им. — Здравата си се потрудил.
Джордън набоде нова хапка от яйцата.
— Реших, че е най-добре да го разкажа на един дъх.
— Да видим какво имаме тук.
Дейна хапваше, докато четеше. Разказът му я върна в самото начало, до първата вечер, когато бе карала в бурята към „Уориърс Пийк“. Накара я отново да види и изживее всичко, което се бе случило оттогава.
„Това е дарбата му — осъзна тя. — Майстор е“.
Бе описал случките и героите правдиво и толкова въздействащо, че когато стигне до края, читателят да жадува за продължение.
— Флин беше прав — каза тя, след като прочете последната страница. — Има полза да си го припомня. Трябва да го осмисля и препрочета. Така мога да видя събитията в последователност, а не като откъслечни, несвързани моменти.