Ключът на познанието
- Автор: Робертс Нора
- Серия: key #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на познанието». Краткое содержание книги:
Този път в центъра на събитията е младата и интелигентна библиотекарка Дейна Стийл. Докато са опитва да открие пътя към своя ключ, тя са присъединява към начинанието на двете си приятелки да създадат комплекс, в който посетителите ще могат да се отбият в салона за красота на Зоуи, да си харесат книга от книжарницата на Дейна и да се полюбуват на картините в галерията на Малъри.
Задачата на Дейна не се улеснява ни най-малко от появата на първата й любов — писателя на трилъри Джордън Хоук, който преди години я е изоставил, за да търси слава в Ню Йорк. Дейна бавно осъзнава, че чувствата й са все така живи, а Джордън е неразривно свързан с необикновеното й търсене…
Почукването на вратата я стресна и тя отиде да отвори с бирата в ръка.
Мо пъхна нос между краката й вместо поздрав и се втурна в коридора да захапе заплетеното въженце, което бе оставил там при последното си гостуване.
Дотича обратно, завъртя глава и с надежда отърка находката си в коленете й.
— Не дойде да вземеш Мо — каза Джордън.
— Забравих.
Тя сви рамене, върна се в хола и отново седна на фотьойла.
Джордън затвори вратата след себе си и стовари на масата кафявия хартиен пакет, който носеше.
„Познавам това изражение“, помисли си той, когато се вгледа в лицето на Дейна.
Издаваше стаено негодувание, което би я накарало да полудее.
— Какво има?
— Нищо особено.
Мо се опита да пропълзи в скута й, но тя издърпа въженцето от устата му и го подаде на Джордън.
Очакваната реакция на кучето бе да се втурне към него като бик към тореадор. Също като тореадор, размахващ плащ, Джордън раздвижи въженцето и кучето с весело ръмжене заподскача да го хване, а той втренчи поглед в нея.
— Тежък ден, а? Канех се да дойда да ви помогна, но не намерих време.
— Справяме се с всичко.
— Още две ръце никога не са излишни.
— Искаш ли да свършиш нещо добро със своите?
— Разбира се.
— Чудесно. — Дейна стана и тръгна към спалнята. — Вземи ги със себе си.
Джордън погледна Мо и повдигна вежди.
— Съжалявам, приятел, ще постоиш тук сам. Отивам да поиграя на друга игра.
Влезе след нея в спалнята и затвори вратата. Чу как Мо се отпусна на пода от другата страна с протяжна кучешка въздишка.
Дейна вече бе свалила пуловера и обувките си и разкопчаваше джинсите си.
— Сваляй дрехите.
— Зажадняла си за секс, а, Дългучке?
— Да. — Освободи се от джинсите и тръсна коси назад. — Ще утолиш ли жаждата ми?
— С удоволствие.
Джордън съблече палтото си и го захвърли. Свали обувките и ризата си, докато тя отмяташе завивките. Не се бе излъгал за настроението й. Вече бе достигнала до етапа на лудостта и търсеше отдушник.
Когато посегна да разкопчае сутиена си, той се приближи, сграбчи ръцете й и ги притисна към гърба й за един кратък възбуждащ миг. После я освободи и плъзна пръсти надолу по гръбнака й.
— Няма ли да оставиш нещо за мен?
Дейна повдигна рамене, зарови пръсти в косите му и жадно впи устни в неговите.
Захапваше със зъби и драскаше с нокти, настроена за бърз, необуздан секс. Този път не търсеше нежно докосване и опияняващи ласки, а пот и страст.
Почувства мигновената реакция на тялото му, учестените удари на сърцето му и светкавичната топлина, която заструи от него и се вля в нея. Устните му ненаситно докосваха нейните, а ръцете му притискаха плътта й до болка.
Вече бе готова да усети проникването му, когато го повали на леглото. Искаше веднага да го притисне между бедрата си и час по-скоро да изживее насладата. Но той се претърколи върху нея и всмука едното от зърната й. Внезапна тръпка я накара да подскочи и да се вкопчи в него, изгаряща от желание.
Очите й се премрежиха, сякаш пред тях се спусна воал от розова мъгла, докато неудържимият порив разкъсваше тялото й. Той смъкна сутиена до талията й и продължи да всмуква плътта й, а ръката му се плъзна между тях, пръстите му навлязоха в нея и сякаш я накараха да полети.
Тялото й изригна и започна да се гърчи и извива, готвейки се за нов скок. Ноктите й се забиваха в кожата му и чувствените движения на ханша й доведоха и него до безумие.
Тръпнещи и слети, се търкаляха в отчаяна битка. Устните й бяха горещи и ненаситни, а ръцете й трескаво го докосваха.
Той знаеше, че би предпочел да загине в тази битка, отколкото да се наслаждава на спокойствие без тази жена.
Дишайки на пресекулки, тя се надигна над него и го прие в себе си с един силен тласък. Блаженството, което изпита, замъгли разсъдъка й, докато гневът и съмненията изчезнаха.
„Това е реалност — каза си Дейна. — Всичко, за което съм жадувала“.
Долови насладата, изписана на лицето му.
В отчаяния й стремеж към върха движенията й ставаха все по-енергични. Сякаш тялото й бе вулкан от напираща страст.
Когато пръстите му се впиха в бедрата й и ярките сини очи се замъглиха, тя наведе глава назад и се понесе заедно с него отвъд пределите на света.
Все още тръпнеща, най-сетне се сгуши до Джордън. Дишането й бе учестено, както и неговото, когато отпусна глава на рамото му. Едва събрал сили да обвие ръка около раменете й, той осъзна, че в момента единственото му желание е да лежи до нея, изтощен и щастлив.
— По-добре ли се чувстваш? — попита я.
— Значително. А ти?
— Не мога да се оплача. Когато ушите ми престанат да бучат, ще ми кажеш ли защо си толкова мрачна днес?