Ключът на познанието
- Автор: Робертс Нора
- Серия: key #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на познанието». Краткое содержание книги:
Този път в центъра на събитията е младата и интелигентна библиотекарка Дейна Стийл. Докато са опитва да открие пътя към своя ключ, тя са присъединява към начинанието на двете си приятелки да създадат комплекс, в който посетителите ще могат да се отбият в салона за красота на Зоуи, да си харесат книга от книжарницата на Дейна и да се полюбуват на картините в галерията на Малъри.
Задачата на Дейна не се улеснява ни най-малко от появата на първата й любов — писателя на трилъри Джордън Хоук, който преди години я е изоставил, за да търси слава в Ню Йорк. Дейна бавно осъзнава, че чувствата й са все така живи, а Джордън е неразривно свързан с необикновеното й търсене…
— Целунал те е? Извратен маниак! Заслужава да го обесиш.
— Ха-ха.
— Ти съпротиви ли се? Неприятно изживяване ли беше?
— Не, но… — Зоуи сниши глас, макар че нямаше опасност да бъде чута дори да крещеше. — Наистина ме целуна и замая главата ми за миг, така че отвърнах. В момента имам толкова много грижи, че не ми е до забавления и игрички. Освен това той ме смущава.
— Да, и аз бих се смущавала от красавец, готов да прекара деня в циклене на паркет заради мен. Слушай, трябва да поговоря с Дейна. След като се погрижа за нея, ще дотичам да те избавя от страшните лапи на Брад. В случай че не можеш да се справиш сама, разбира се.
— Това беше подло. Доста подло.
— Само се погрижи да не чуе какво си говорим с Дейна.
Махна с ръка на Зоуи и тръгна в противоположната посока.
Първата й мисъл бе: „Направих страхотен избор. Стените ми ще искрят от живот в този нежен бледозлатист цвят“. Винаги й се бе струвал най-подходящият фон за творби на изкуството.
Втората й мисъл бе колко студено и безизразно е лицето на Дейна, докато работи.
Не биваше да я оставя така.
— Изглежда чудесно.
Явно изтръгната от дълбок размисъл, Дейна се обърна.
— Да, имаш усет за подбор на цветове. Мислех, че ще бъде простовато мръснобяло, а сякаш сияе.
— Но не и ти. Днес не може да се каже, че сияеш.
Дейна сви рамене и продължи работата си.
— Не мога винаги да бъда в добро настроение.
— Тази сутрин видях Джордън. И той не сияеше. Всъщност — продължи тя, докато се приближаваше към Дейна — изглеждаше съсипан.
— Ще го преживее.
— Нима наистина мислиш или изпитваш нужда да мислиш, че така ще се избавиш от терзанията.
— Не се терзая за нищо. — Дейна втренчи поглед в стената, която боядисваше. Златистото постепенно покриваше бялата основа. — Постъпих така, както е най-добре за мен. Това не е твоя работа, Малъри.
— Напротив. Обичам те. Обичам Флин, а той те обича.
— Всички сме едно голямо, щастливо семейство.
— Сърди ми се, ако искаш и ако ти помага. Но трябва да знаеш, че съм на твоя страна каквото и да стане.
— Тогава трябва да разбереш защо скъсах с него и да подкрепиш решението ми.
— Бих го подкрепила, ако беше това, което наистина желаеш. — Малъри прокара ръка по гърба й. — Ако те караше да се чувстваш щастлива.
— Точно сега не се надявам на щастие. — Докато усещаше успокояващия допир на ръката на приятелката си, за миг й се прииска да седне на пода и да заплаче. — Бих се задоволила с малко спокойствие.
— Кажи ми какво се случи от вчера до днес.
— Спомних си… с малко помощ от Кейн.
— Знаех си — извика Малъри и лицето й поруменя от гняв. — Знаех си, че зад това стои той.
— Почакай. Поведе ме на пътешествие в спомените ми. Беше жестоко от негова страна, но нищо не може да промени фактите. — Господи, колко бе уморена. Искаше единствено да остане сама и да продължи да боядисва. Работата облекчаваше болката и умората. — Не промени нищо от случилото се, но и не беше нужно. Просто, след като отново видях и изживях всичко, осъзнах, че правя грешка.
— Защо да е грешка да обичаш един свестен мъж?
— Защото той не ме обича. — Рязко свали ластика, с който бяха прихванати косите й, сякаш така щеше да разсее мъчителното главоболие. — Защото ще си тръгне, когато тази история свърши. Защото колкото повече време прекарвам с него, толкова по-дълбоко хлътвам и не мога да овладея чувствата си. Не мога да поддържам връзката ни, без да го обичам.
— Попита ли го какво изпитва?
— Не. Знаеш ли защо? Просто не бих понесла още веднъж да чуя, че „означавам много за него“. За нищо на света.
И двете останаха мълчаливи за миг. Чуваше се само тежкото дишане на Дейна, бръмченето на валяка и машината в другия край на къщата.
— Наранила си го. — Малъри пристъпи към нея и дръпна щепсела. — Може би чувствата му не са толкова прости и повърхностни, колкото смяташ. Мъжът, когото видях тази сутрин, страдаше, сякаш някой бе забил нож в сърцето му. Ако си искала да му го върнеш, Дейна, успяла си.
Тя се завъртя, треперейки от ярост. Валякът падна от ръката й и остави златисти петна върху платнището на пода.
— За каква ме вземаш, за бога? Нима мислиш, че съм спала с него само за да го изритам и да го унижа, както той мен?
— Не. Просто си помислих, че ако наистина търсиш спокойствие, няма да го постигнеш, като повалиш някого в калта и гледаш как се гърчи.
Дейна хвърли ластика и съжали, че няма нищо по-голямо подръка.
— Много си дръзка.
— Такава съм.
— Става въпрос за моя живот, по дяволите. Никой няма право да ми казва кого да допусна в него и кого не.
— Струва ми се, че си позволила на Кейн да стори точно това. Поела си в желаната от него посока. Дори не си задаваш въпроса защо те е тласнал в нея.