Романът на Лизи
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Stephen Kings Novels #50
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Романът на Лизи». Краткое содержание книги:
„Не“ — би отговорила Лизи Ландън. Съпругът й — прочут писател, винаги е бил център на вниманието, а тя вечно се е стремяла да остане в сянката му. След двайсет и пет години щастлив брак — години, през които тя неизменно е до Скот по време на безбройните литературни четения и лекции — внезапно красивата приказка свършва. Скот е мъртъв. „Бум. Край!“, както гласи второто и последното изречение от ръкописа, който Лизи открива, когато се залавя с нелеката и изпълнена с носталгия задача да разчисти работните помещения на съпруга си. БУМ? Думата е необикновена, Скот я е уловил в своето бездънно езеро на вдъхновението; в речника от детството му тя означава „ключ към загадката“. Каква мистерия й предстои да разгадае? Кой е онзи, който звъни по телефона и настоява вдовицата Ландън да му предаде непубликуваните творби на прочутия автор, защото иначе?…
Възможно ли е световете, в които се пренася въображението, да са реални за някои хора?
Онова, което Лизи започва като преглеждане на ръкописите на съпруга си, ще се превърне за нея в почти фатално пътуване в тъмата, съпътствала Скот през целия му живот.
Изпод перото на невероятния майстор на трилъра историята за дългогодишния брак на прочутия писател Скот и „обикновената“ Лизи, се превръща във фантастичен свят със свои език и география, населен с герои и чудовища, изпълнен със скърби и победи — накратко, чиста проба СТИВЪН КИНГ.
Щом пристъпът на смях отмина, отново се замисли за кедровата кутийка на Доброто мамче (въпросният предмет бе у нея вече трийсет и пет години, ала тя не го смяташе за своя собственост). Споменът за кутийката и сантименталните нещица в нея й помогна да потуши надигналия се изблик на истерия, а все по-нарастващата увереност, че е оставила антиката на тавана, я накара да се почувства още по-добре. Естествено, че я бе оставила там. Останките от работата на Скот се съхраняваха в хамбара и кабинета му; а останките от живота, който тя бе водила, докато съпругът й работеше, бяха тук — в къщата, която тя бе избрала и която и двамата обикнаха с цялото си сърце.
На тавана имаше поне четири скъпи турски килима, които навремето обожаваше, но от един момент нататък по необясними причини започнаха да я плашат…
Поне три комплекта куфари, преживели всичко, което им бяха сторили две дузини авиокомпании, повечето малки и изпълняващи само местни рейсове; охлузени ветерани, заслужили медали и паради, но принудени да се задоволят с почетно таванско пенсиониране (мамка му, момчета, градското сметище ряпа да яде)…
Холна гарнитура в стил „Датски модернизъм“, която, както бе казал Скот, изглеждаше претенциозно, и Лизи му беше вдигнала страшен скандал, навярно защото тайничко бе съгласна с мнението му…
Писалище със сгъваем капак — „успешна покупка“ с един по-къс крак, под който непрекъснато трябваше да подпъхват нещо, само дето подпорите все се измъкваха и един прекрасен ден сгъваемият капак се разгъна върху пръстите й. От тогава насетне съдбата на бюрото бе решена — чао, бебчо, приятно прекарване на проклетия таван…
Пепелници на стойки от времената, когато и двамата пушеха…
Старата пишеща машина „Ай Би Ем Селектрик“, на която Скот напечатваше писмата си, докато не стана трудно да намира мастилени ленти и коригиращи лепенки…
Такива неща, онакива неща, всякакви неща… Неща от други светове, но останали тук — тук и никъде другаде. И някъде сред тях — навярно зад купчина списания или на люлеещия се стол с регулируема облегалка — се криеше кедровата кутийка. Мисълта за нея беше като мисълта за студена вода в горещ летен ден, когато умираш от жажда. Лизи не знаеше защо й хрумна точно това, но сравнението бе изключително точно.
Когато помощник-шериф Боукман се върна от мазето с полароидните си снимки, тя вече изгаряше от нетърпение да го изпроводи навън колкото се може пo-скоро. Той обаче май не бързаше да си тръгва („Натрапчив е като зъбобол“ — би казал Дан Дебушър). Първо й съобщи, че котката вероятно е била намушкана с някакъв остър инструмент (навярно отвертка), а после я увери, че ще паркира полицейската си кола съвсем близо до къщата. На патрулните им автомобили (той ги наричаше просто „патрулки“) нямало надписи „СЛУЖИ И ЗАЩИТАВАЙ“, но той искал госпожа Ландън да се чувства в пълна безопасност. Лизи се опита да го убеди, че именно така се чувства и поради тази причина смята да си ляга — денят й бил доста натоварен, у една от близките й родственици възникнали здравословни проблеми, а и тази история с натрапника съвсем я лишила от сили. Помощник-шериф Боукман най-накрая схвана намека и си тръгна, заявявайки за сетен път, че всичко е под контрол и че може да спи съвсем спокойно. После слезе по стълбите на верандата със същата походка, с която бе слязъл и в сутерена, разглеждайки на светлината на лампата снимките на мъртвата котка. След минута-две Лизи чу ръмженето на двигателя и фаровете блеснаха, озарявайки за миг моравата и къщата, след което лъчите им се изгубиха в мрака. Тя си представи как помощник-шериф Боукман седи зад волана на „патрулката“ си, паркирана на банкета, и се усмихна. Сетне се качи на тавана, без да подозира, че два часа по-късно ще се просне на леглото напълно облечена, изтощена до смърт и разтърсвана от ридания.
3.
Умореният мозък е най-лесната плячка на параноята; след половинчасово безрезултатно тършуване из тавана в душния и застоял въздух, при лошо осветление и сенки, твърдо решени да обсебят всяко кътче, което искаше да разгледа, Лизи отстъпи пред параноята, без дори да го осъзнава. Не си даваше ясна сметка защо й е притрябвала кедровата кутийка — просто имаше усещането, че нещо от съдържанието й, някакъв сувенир от първите години на брака й, ще бъде следващата бум-станция. След известно време обаче самата кутийка стана нейна цел — кедровата кутийка на Доброто мамче. Майната им на бумите, но ако не успееше да намери сандъчето (дължина — трийсетина сантиметра, ширина — двайсетина и дълбочина — петнайсет) — просто няма да може да заспи. Ще си лежи, измъчвана от мисли за мъртви котки, мъртви съпрузи, пустеещи легла, войнствени инкункси, сестри, които се кълцат, и бащи, които нараняват…