Романът на Лизи
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Stephen Kings Novels #50
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Романът на Лизи». Краткое содержание книги:
„Не“ — би отговорила Лизи Ландън. Съпругът й — прочут писател, винаги е бил център на вниманието, а тя вечно се е стремяла да остане в сянката му. След двайсет и пет години щастлив брак — години, през които тя неизменно е до Скот по време на безбройните литературни четения и лекции — внезапно красивата приказка свършва. Скот е мъртъв. „Бум. Край!“, както гласи второто и последното изречение от ръкописа, който Лизи открива, когато се залавя с нелеката и изпълнена с носталгия задача да разчисти работните помещения на съпруга си. БУМ? Думата е необикновена, Скот я е уловил в своето бездънно езеро на вдъхновението; в речника от детството му тя означава „ключ към загадката“. Каква мистерия й предстои да разгадае? Кой е онзи, който звъни по телефона и настоява вдовицата Ландън да му предаде непубликуваните творби на прочутия автор, защото иначе?…
Възможно ли е световете, в които се пренася въображението, да са реални за някои хора?
Онова, което Лизи започва като преглеждане на ръкописите на съпруга си, ще се превърне за нея в почти фатално пътуване в тъмата, съпътствала Скот през целия му живот.
Изпод перото на невероятния майстор на трилъра историята за дългогодишния брак на прочутия писател Скот и „обикновената“ Лизи, се превръща във фантастичен свят със свои език и география, населен с герои и чудовища, изпълнен със скърби и победи — накратко, чиста проба СТИВЪН КИНГ.
Страховете й се оказаха напразни и след секунди очите й се приспособиха към светлината. Сега отново виждаше високата фигура, застинала в ъгъла между обора и пристройката. Видя и нещо на земята. Нещо голямо и четвъртито. Може би куфар.
„Мили Боже, нали не смята, че ще събере вътре всички ръкописи на Скот?“ — помисли си Лизи и се отмести внимателно наляво, стискайки дръжката на лопатката толкова силно, че пръстите я заболяха.
— Зак, ти ли си? — извика плахо и направи още една крачка. После трета.
До слуха й достигна ръмженето на приближаваща се кола и тя си каза, че фаровете ще осветят двора, разбулвайки тайните му. Тогава Дули щеше да се нахвърли върху нея. Лизи силно замахна с лопатката също като в Нешвил през 1988 година и си пое дълбоко въздух в момента, в който автомобилът излезе на билото на хълма Шугар Тон, озарявайки с ярките си фарове двора и голямата сенокосачка, която Лизи бе оставила във въпросния ъгъл. Сянката на ръкохватките върху стената изчезна заедно със светлината от фаровете и сенокосачката отново се превърна в човек с голям куфар, притаен в ъгъла между обора и бараката. „Да, след като човек е видял истината, вече е лесно — си помисли. — Но във филмите на ужасите именно в този момент чудовището изскача от мрака и те сграбчва. Точно в този проклет момент, когато се успокояваш и си позволяваш да се отпуснеш…“
Ала нищо не изскочи от мрака, нито пък се опита да я сграбчи. Въпреки това Лизи си каза, че няма да е зле да вземе сребърната лопатка със себе си — най-малкото щеше да й бъде талисман за късмет. Стисна я здраво и побърза да се върне в къщата, за да се обади на Норис Риджуик, шерифа на окръг Касъл.
VII. ЛИЗИ И ЗАКОНЪТ
(ПАРАНОЯТА И ПРЕУМОРЕНОТО СЪЗНАНИЕ)
1.
Жената, която прие телефонното обаждане на Лизи, се представи като дежурен диспечер Соумс и заяви, че не може да я свърже с шериф Риджуик. Миналата седмица шерифът се оженил и сега двамата младоженци отдъхвали на остров Мауи, където щели да прекарат следващите десет дни.
— Тогава с кого можете да ме свържете? — попита Лизи. Тонът й беше доста рязък и това въобще не й хареса, ала добре знаеш на какво се дължи. О, Господи, знаеше и още как. Този дяволски дълъг ден…
— Останете на телефона, мадам — отвърна ДД Соумс и Лизи чу гласа на Макгръф Полицейското куче5, който заразказва за хората, включили се в Кварталните отряди за охрана на частната собственост. Тя си помисли, че това е голяма крачка напред в сравнение с изпълненията на оркестър „Две хиляди летаргични цигулки“. След около минута песът Макгръф бе заменен от ченге, чиято фамилия щеше да допадне неимоверно на Скот.
— Помощник-шериф Анди Клатърбък, мадам, с какво мога да ви помогна?
За трети път през този ден — „Бог обича числото три — би казало Доброто й мамче, — Три магическо е, разбери“ — Лизи се представи като госпожа Ландън. После запозна помощник-шерифа с леко редактираната версия на случилото се със Зак Маккул, като започна с вчерашното позвъняване на въпросния Зак и завърши с нейното собствено обаждане, от което бе узнала името Джим Дули. Реакцията на Клатърбък се изчерпваше с междуметия, а когато Лизи млъкна, той я попита кой й е дал другото име на Зак Маккул.
С леки угризения на съвестта,
(пo-леки даже от перце, ала пърхат в твоето сърце)
които я изпълниха с недоумение, Лизи издаде Краля на инкунксите, но не го нарече Лудбоди.
— Смятате ли да поговорите с него, помощник-шериф Клатърбък?
— Мисля, че се налага… Нали?
— Да — съгласи се тя, питайки се дали изпълняващият длъжността шериф на окръг Касъл ще съумее да измъкне от Удбоди нещо, което не е могла. Помисли си, че не е изключено, понеже тя бе извън себе си от ярост по време на разговора с професора. Същевременно си даваше сметка, че не това я тревожи. — Ще го арестувате ли?
— Въз основа на това, което ми разказахте ли? — изуми се човекът от другата страна на линията. — В никакъв случай. Може и да имате основания за граждански иск — посъветвайте се с адвоката си, — но според мен Удбоди ще каже в съда, че доколкото е знаел, този тип Дули е възнамерявал да похлопа съвсем културно на вратата ви и най-учтиво да ви помоли да предадете на университета ръкописите. Ще заяви, че не знае нищо за мъртвите котки в пощенската ви кутия, нито за каквито и да било заплахи към вас… и това, съдейки по разказа ви, ще бъде самата истина. Нали?
5
Макгръф Полицейското куче — анимационен герой, използван от Националния съвет по предотвратяване на престъпленията в множество рекламни клипове. — Б. пр.