Песента на Сузана

Роланд погледна към Еди, ала младежът само сви рамене. Този стих не му говореше нищо.

— Както и да е — продължи Кълъм. — Та той направи карта на района, която закачи на стената в кабинета си — тя обхващаше градовете Стоунхам, Ийст Стоунхам, Уотърфорд, Ловъл, Суидън, Фрайбърг и Ийст Фрайбърг. Забиваше топлийки на всяко място, където хората бяха видели пришълец, нали ме разбираш?

— Разбирам те чудесно, казвам благодарност, сай — рече Еди.

— И това, дето щях да кажа…, ами, „Търтьлбек Лейн“ е сърцето на тия неща. Там имаше шест или седем топлийки, а проклетият път едва ли е по-дълъг от три километра! Той се отклонява от шосе № 7, минава покрай езерото Кийзър и после се връща отново към шосе № 7.

Роланд се бе загледал в бунгалото. Сега се завъртя наляво, спря се и положи лявата си ръка върху ръкохватката от сандалово дърво на револвера си.

— Джон — каза той, — срещата ни беше добра, ала настъпи времето да се разделим.

— Тъй ли? Сигурен ли си?

Стрелеца кимна.

— Хората, които са дошли тук, са глупаци. Това място все още мирише на глупаци, което обяснява до известна степен откъде знам, че не са се преместили. Ти обаче не си такъв човек.

Джон Кълъм се усмихна едва-едва.

— Май трябва да ти благодаря за комплимента — каза, след което почеса посивялата си глава, — ако това е комплимент, естествено.

— Не се връщай към главния път и не започвай да си мислиш, че съм си измислил това, което съм ти казал. Или — още по-лошо — че изобщо не сме били тук и че си измислил всичко това. Не се връщай в къщата си — дори и да си вземеш още една риза. Там вече не е безопасно за теб. Иди някъде на сигурно място. Поне на три погледа към хоризонта.

Кълъм затвори едното си око и започна да пресмята нещо.

— През петдесетте прекарах десет мизерни години като надзирател в щатския затвор на Мейн — рече той, — където се запознах с един страхотен човек на име…

Роланд поклати глава и допря двата си оцелели пръста на дясната си ръка до устните на услужливия им спътник.

Той кимна.

— Абе, нещо не си спомням името му, обаче съм сигурен, че живее някъде във Върмонт, както съм сигурен, че ще се сетя как се казва — продължи Джон. — Навярно той все още живее там — и ще живее там, когато прекося границата с Ню Хемпшир. Нещо в тези думи прозвуча малко фалшиво на Еди, ала той и бе в състояние да каже точно какво, ето защо реши да не подхранва излишно параноята си. Джон Кълъм беше верен боц… нали?

— Пожелавам ти успех — каза и стисна ръката на стария човек. — Дълъг живот и приятни нощи!

— Същото и на вас, момчета! — рече Кълъм и се ръкува с Роланд, задържайки трипръстата му длан малко по-дълго. — Дали Господ спаси живота ми там, в магазина, как мислите? Когато куршумите започнаха да летят?

— Да — отвърна Стрелеца. — Ако така ти харесва повече. И нека и занапред да бъде с теб.