Целувката на прокудения
- Автор: Хейстингс Сюзън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целувката на прокудения». Краткое содержание книги:
— Ето ти на! — ухили се Рудолф. — Всеки се измъчва по свой начин.
— Проклетата малка дива котка! Ще я просна на коленете си и ще я наложа по сладкото твърдо дупе, докато започне да моли за милост!
Рудолф се облегна на парапета и се засмя развеселено. Проследи с поглед Мартин, който бързаше през галерията с големи крачки, и се обърна към загрижения паж.
— Какво му е? — попита плахо Якоб.
— Панталонът му е отеснял и не знае как да се освободи от мъчението.
— Панталонът? Защо просто не го свали?
Рудолф погледна укорително смутеното момче.
— За бога, Якоб, марш в обора и погледай какво правят врабчетата, преди да се замислиш за терзанията на господаря си!
Якоб се усмихна с разбиране.
— Врабчетата са по-добре — те не носят панталони! — И побърза да се отдалечи, преди да е получил шамар за нахалството си.
Мартин влезе в стаята на Изабела, без да почука. Опита се да изглежда мрачен и да придаде на гласа си властно-пренебрежителен тон.
— Какво се е случило, Изабела? Да не би някой да се е отнесъл към вас с неуважение? Или не се чувствате добре?
Изабела стоеше с изправен гръб и надменно вдигната глава в средата на помещението и го гледаше с презрение.
— Наистина не се чувствам добре. Защото съм пренебрегната. От Матилда, от вас…
— От мен? — На устните му заигра подигравателна усмивка. — А аз бях останал с впечатлението, че се отвращавате от мен.
— Точно така е! — извика гневно тя.
— Е, тогава какво мога да направя за вас?
— Нищо, съвсем нищо! — Тя смръщи чело и издаде долната си устна.
— Добре, тогава ще си вървя. Имам много работа. — Мартин се обърна към вратата.
— С Констанца, нали?
Рицарят спря, обърна се бавно и вдигна вежди.
— И ако е така, какво? — попита провлечено той. — Какво ви засяга това?
Лицето на Изабела се обагри в червенина.
— Поведението ви ми е напълно безразлично — побърза да заяви тя, но като усети предателската руменина, се опита да скрие лицето си от Мартин. Отиде до малкия, закрит с намаслено платно прозорец и се загледа навън, без да вижда нищо.
Ако искаше да го предизвика, беше избрала грешния път. Той я харесваше като горда и властна млада дама. Тя беше предизвикателство, на което никой мъж не можеше да устои. Но искаше от нея много повече от моментна благосклонност, искаше я цялата, без остатък. Стисна ръце в юмруци, за да преодолее вътрешния напор, и за миг затвори очи, сякаш трябваше да понесе силна болка.
След това пристъпи зад нея и обхвана раменете й. Внезапната му близост я накара да потрепери и той го усети с върховете на пръстите си.
— Не ви вярвам — пошепна той и устните му бегло докоснаха свивката на шията й.
Изабела пое дълбоко дъх, обзета от странно блаженство. Мартин помилва раменете й и тя изпита внезапно желание да се облегне на него, както Матилда се гушеше в Рудолф, докато стояха горе на бойниците. Ала успя да се пребори с изкушението. Мартин беше рицар разбойник, а тя — негова заложница.
— Усещам, че сте самотна. Съжалявам. — Той се наведе над стройната й шия и нежно плъзна устни по меката кожа.
— Така ли? Съжалявате, значи? Това е голяма утеха за мен. — Изабела с мъка успя да запази маската на надменност, която си беше наложила.
— Може би князът скоро ще отстъпи и ще ме реабилитира. Тогава ще се отървете от досадната ми компания.
— Никога!
— Какво искате да кажете?
— Баща ми никога няма да се съгласи с исканията на един похитител!
— Аха! Аз пък си помислих, че ще съжалявате, когато ви освободя. — Той се усмихна подигравателно, но тя не можеше да го види. Изабела изпухтя презрително.
— Как си позволявате такъв дързък език! — Тя се обърна рязко и застина на мястото си, обезоръжена от засмените очи на Мартин.
Побърза да избегне погледа му.
— Е, къде изчезна упорството ви, скъпа Изабела? Наистина ли искате да ви правя компания?
— Не! Искам да ми изпратите Матилда!
Мартин вдигна извинително рамене.
— Матилда няма време. Заета е.
— С какво?
— С Рудолф. Той няма да се зарадва, ако прекъснете интересните им занимания. Ще трябва да се задоволите с мен.
Изабела отново се изчерви. Тъй като Мартин я държеше за раменете, тя не можеше да извърне глава. Пръстите му се плъзнаха под избродирания бордюр на роклята й. Меката милувка отново я накара да потрепери. Той развърза внимателно шнура на роклята и разтвори корсажа й.
Изабела пое дълбоко дъх, ала преди да е успяла да протестира, Мартин затвори устата й с гореща целувка. Хладен въздух погали разголените й гърди и тя усети грубия лен на ризата му върху меката си кожа. Ръцете му милваха и масажираха малките, твърди гърди, които отлично изпълваха шепите му. Устните му очертаха контурите на устата й и слязоха надолу към шията, потопиха се в малката вдлъбнатина между ключиците, за да стигнат до меките хълмчета на гърдите. Мартин ги повдигна с две ръце, за да ги помилва с устни и език.