Дете на порока
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Желязкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дете на порока». Краткое содержание книги:
— Макар че ще се намерят доста хора, които да са на твойто мнение — съгласи се тя, — не би било благоприлично.
Той леко сведе поглед.
— За мен благоприличието винаги е било много важно!
— Синджин!
— Няма, няма, обещавам — веднага я успокои той с широка усмивка. — Няма опасност да й сторя нищо, стига да не ми се мярка пред очите. Повече от това не мога да гарантирам. Справедливо ли го намираш? — закачливо попита той.
Макар че бяха женени от години, на Синджин му се струваше, че сега обича жена си повече, отколкото беше смятал за възможно в младостта си. Затова не възнамеряваше да скандализира милия й нрав, макар и да беше на мнение, че жестокостта на Вивиън заслужава да бъде наказана.
— Смятам, че Деймиън е достатъчно зрял, за да се справи сам с жена си.
— Вероятно и той смята, че е така, скъпи, макар на теб да ти се иска да е обратното.
— Не ме гледай така — каза той, — толкова разтревожена и загрижена. Обещавам да се държа прилично. — Той обаче възнамеряваше още на следващата сутрин да се срещне с адвокатите си. Никога не беше излишно човек да е подготвен, ако Деймиън най-после реши да се отърве от злата си жена.
— Боже господи, и Джейн е видяла Бо — отбеляза Челси, докато разглеждаше дългото писмо на Джейн Максуел. — Тя е по-дискретна от Деймиън в реакцията си. Споменава само, че е срещнала Бо и госпожица Блайд при някаква модистка.
— Госпожицата от Глостършир сега ще бъде много по-добре облечена. И предполагам, че има и няколко нови бижута. — Синджин добре познаваше красивите млади дами, които умело увеличаваха паричното си състояние. Сметките при модистки и ювелири в младостта му винаги разпалено се разискваха от банкерите му.
— Том и Джейн също са били в посолството вечерта, когато Бо е танцувал — каза Челси. — А госпожица Блайд е била облечена с изумителна рокля. Джейн пише, че била с цвят на рози.
— Споменала ли е цената й? — саркастично запита Синджин.
Жена му малко раздразнено вдигна поглед.
— Джейн просто учтиво ни уведомява, че синът ни е по-влюбен от обикновено.
Госпожица Блайд сигурно много си я бива в леглото, помисли си Синджин. Влюбен не беше дума, която се използва за мъж.
Синджин си даваше сметка, че е било нужно нещо изключително, за да се съгласи синът му да се откаже от облога. На дамата сигурно много й се е танцувало, а и е знаела как да го убеди. Може би трябваше да поръча на адвокатите си да проверят коя е и самата госпожица Блайд.
— Искрено се надявам — каза той със загриженост в гласа, когато се сети колко време тази жена и Бо щяха да прекарат заедно до Неапол — че няма скоро да станем баба и дядо. — Едно дете би било голям повод за пазарлъци.
— Смяташ ли, че Бо има сериозни намерения по отношение на тази жена? — Челси любопитно гледаше мъжа си.
— Мисля, че жената може би има сериозни намерения по отношение на него, а това ме тревожи повече. Ще пиша на Деймиън и ще го накарам да разкаже повече подробности.
— Може би Бо е открил жена, която обича.
— Не съм зле настроен към любовта му, независимо коя е дамата. Не ми харесва обаче това, че някоя хитруша може да се възползва от него.
— Той прекалено много прилича на теб, скъпи — направо е безпощаден спрямо жените. Съмнявам се, че ще се намери жена, която с хитрост ще съумее да се промъкне в сърцето му — изтъкна тя, като се надяваше госпожица Блайд да не се беше влюбила, защото чувствата на сина й никога не траеха дълго. — Като стана дума за хитрите жени обаче, трябва да ти направя едно признание — тихо каза тя.
— Само не ми казвай, че вече си поканила Вивиън.
— Не.
— Става въпрос за нещо по-лично.
— Вече си похарчила средствата си. — Той се усмихна. — Това не ме интересува. Знаеш го. Ще кажа на Бъркли да ти отпусне още.
— Не става въпрос за пари.
— Купила си арабската кобила, за която не бяхме на едно мнение.
— Трябваше да я купя, но не го направих, а сега е при Кендъл. Става въпрос за нещо друго. Спомняш ли си нощта в Оукъм, когато решихме да останем в странноприемницата, вместо да да се върнем в ловната база?
— Спомням си го. С удоволствие. — Погледът му омекна при спомена.
— Наистина ли не искаш да имаш повече деца?
— Какво искаш да кажеш? — Той избута настрани книжата по бюрото си, сякаш имаше нужда от чисто пространство помежду им, за да разбере подтекста на това, което му беше казала.
— Кажи ми! — Тя беше впила поглед в него.
— Не искам да рискуваш живота си. Някои жени могат да раждат без проблеми всяка година, други не могат. Ти не можеш. — Беше загубила първото им дете, а и последната й бременност се беше оказала трудна.
Сърцето й вече силно биеше и когато заговори, гласът й прозвуча глухо.