Първият крал на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първият крал на Шанара». Краткое содержание книги:
Докато Джърли, Тей и Прейа се впускат в издирване на Черния елфически камък, Бремен и Кинсън се заемат с дори по-опасна задача — да съберат знанията и технологиите, необходими за създаването на могъщо оръжие. Оръжие, способно да сломи Господаря на Магията и завинаги да го прогони от света. А през това време войната неумолимо надвисва над народите на джуджетата и елфите и съдбата им сякаш е предопределена. Дали Джърл ще събере достатъчно кураж, за да поеме спасението на расите в свои ръце? Ще успее ли Бремен да изпълни задачата на живота си? „Първият крал на Шанара“ ще ви въвлече във вълнуващо пътешествие, изпълнено с битки, магия и приключения…
Усмивката й се появи отново, но по-горчива и иронична.
— Предполагам, смяташ, че това ми се е превърнало в навик. Започнах да мисля, че не мога да живея с никого, защото не мога да разчитам на самата себе си. Местех се от място на място, от ферма на ферма, като се прехранвах както можех. Този период бе от полза за мен. Тогава разбрах нови неща за магията, която притежавах. Тя можеше не само да разрушава, но и да лекува. Открих, че съм емпат. Можех да изцелявам ранени. Разбрах това при един инцидент. Мой познат, когото харесвах, беше на крачка от смъртта след едно падане. Тогава у мен се породи надежда. Магията, използвана по този начин, можеше да бъде контролирана. Не разбирах защо, но тя някак ми изглеждаше управляема, когато я призовавах, за да лекувам, а не да разрушавам. Вероятно гневът по принцип е по-неуправляем, отколкото състраданието. Не зная.
Във всеки случай аз тръгнах към сторите, за да живея там и да помоля да ми бъде позволено да се уча от тях как да използвам дарбата си. Но те не ме познаваха и нямаше да ме приемат. Те са гноми, а на никой представител на друга раса не е било позволявано да се учи при тях. Отказаха да направят изключение за мен. С месеци се опитвах да ги убедя, като стоях в селището им и наблюдавах работата им, хранех се с тях, когато ме канеха, и молех само да ми дадат шанс, нищо повече.
И тогава веднъж един мъж дойде от пустошта да посети сторите. Той искаше нещо от тях, нещо от тяхното знание и те не изглеждаха никак притеснени да му го дадат. Аз бях изумена. След месеци на молби за трошички, аз не получих нищо. А този мъж, и то южняк, а не гном, се появи от нищото и сторите горяха от желание да му помогнат. Тогава реших да го попитам защо е така.
Тя зарови с ботуш в земята, сякаш се опитваше да изкопае миналото.
— Имаше доста странен вид, висок и слаб, кожа и кости, с мършаво лице и буйна коса. Мислите му като че постоянно се объркваха, сякаш най-трудното нещо на света бе да проведе един обикновен разговор. Но аз го накарах да говори с мен. Накарах го да изслуша моята история. В течение на разговора стана ясно, че той е много вещ в магията. Затова му разказах всичко. Вярвах му. И до днес не знам защо, но му вярвах. Той каза, че сторите няма да ме допуснат, затова няма смисъл да оставам в селището. Предложи да ида в Паранор при друидите. Аз се засмях. Възразих, че те също няма да ме допуснат.
Но той каза, че ще го направят. Обясни ми какво да им кажа. Помогна ми да измисля историята и написа документите, които щяха да ми осигурят достъпа. Каза, че знае някои неща за друидите, че сам е бил друид навремето, преди много години. Но ме предупреди да не споменавам името му, защото не се е радвал на благоразположението им.
Тогава го попитах как се казва и той ми отговори. Коглин. Каза, че друидите вече не са като едно време и че с изключение на Бремен вече не пътуват из Четирите земи както преди. Каза, че ще приемат историята, която бе измислил за мен, ако успея да демонстрирам лечителските си дарби. И че няма да си правят труда да ме проверяват повече, защото са прекалено доверчиви. Оказа се прав. Направих това, което ми каза, и друидите ме приеха. Тя въздъхна.
— Но разбираш защо помолих Бремен да ме вземе със себе си, нали? Заниманията с магия не се толерираха в Паранор, не и в някаква съществена степен. Само малцина, като Риска и Тей, имаха реална представа за нея. Трябваше да намеря начин да разбера как да контролирам своята собствена сила. Ако се издадях, че я притежавам, веднага щяха да ме прогонят. Друидите се плашат от магията. По-скоро плашеха се, сега вече ги няма.
— А нарасна ли мощта на магията ти? — попита той, щом тя спря. — Стана ли още по-неконтролируема? Такава ли беше, когато я призова в крепостта?
— Да. — Устните й се свиха в тясна цепка и изведнъж в очите й се появиха сълзи — Разбираш ли, тя ме завладя изцяло. Като потоп, който заплашва да ме погълне. Не можех да дишам!
— Значи ти се обърна към Бремен за помощ; за да те научи как да я ръководиш, единствения друид, който би могъл да разбере мощта й.
Тя го погледна право в очите.
— Не се извинявам за онова, което извърших.
Той я гледа дълго, преди да отговори.
— И за минута не съм си помислял, че би го направила. Нито пък аз съм човекът, който има право да те съди. Не съм живял твоя живот. Но смятам, че лъжите трябва да свършат тук и сега. Мисля, че трябва да кажеш на Бремен, когато го видим отново, това, което разказа на мен. Ако очакваш да ти помогне, най-малкото би трябвало да си откровена с него.