Призрак от миналото
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Star Wars #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марина Бенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Призрак от миналото». Краткое содержание книги:
— Всъщност имам — тихо каза тя.
— Моля не мърдайте, господине — каза медицинският дроид с дълбок глас. Механичните му пръсти заваряваха сондата с прецизност до микрон, като същевременно я центрираха. — Надявам се с това да приключим.
— Аз също — пое дълбоко дъх Люк и мобилизира цялото си търпение.
Процедурата продължаваше вече половин час. Дроидът освободи сондата от дясното му ухо. Люк почувства нещо средно между сърбеж и гъдел, после се чу изпукване и всичко свърши.
— Благодаря ви, господине — дроидът пусна сондата във възстановителния контейнер и оцеди няколко капки бакта. — Още веднъж се извинявам за неудобството, което изпитахте.
— Няма нищо — отвърна Люк, стана от масата и почеса ухото си, за да прогони последната следа от гъделичкащия сърбеж. — Дали вече никога няма да има недостиг на бакта както по време на войната?
— Служих на тази медицинска фрегата тогава — дрезгаво каза медицинският дроид. — Не можехме да си позволим да купуваме бакта от черния пазар, макар че имахме достъп до него. Тогава умряха мнозина, които можеха да бъдат спасени.
Люк кимна. Като следствие от това през последните дванайсет години лекарите си бяха създали навик да съхраняват всяка капка бакта, дори изцедена от ушите на пациентите.
— Не мога да кажа, че накрая беше особено приятно — каза Скайуокър. — От друга страна, още по-неприятно би било да дойда и да разбера, че нямате бакта и не можете да ми помогнете.
Арту го чакаше в определената им стая и с тихо бипкане разговаряше с главния компютър на медицинската фрегата. Куполът му се завъртя, когато Люк влезе в стаята, и пиукането се превърна в радостно чуруликане.
— Здрасти, Арту — поздрави го Люк. — Зает ли си?
Утвърдителното бипкане на малкия дроид се превърна във въпросително.
— О, аз съм наред — увери го джедаят и се потупа по хълбока. — Няколко шрапнела бяха заседнали доста дълбоко, но ги извадиха всичките. Топнах се веднъж във ваната с бакта и вече съм като нов. Лекарят каза, че не бива да летя още час-два, но и бездруго приблизително толкова е нужно за подготовката на кораба.
Арту отново изсвири и завъртя купола си на триста и шейсет градуса.
— Да, виждам. И с теб са свършили добра работа — съгласи се Люк. — Помоли ли ги да погледнат изтребителя? — от дроида дойде още едно утвърдително пиукане. — Добре — отвърна Скайуокър. — Тогава, изглежда, единственият въпрос, който ни остава, е, накъде ще поемем оттук.
Куполът на Арту отново се завъртя. В следващото избипкване прозвуча нотка на подозрение.
— Не сме на почивка, Арту — напомни му Люк и дръпна един стол до дроида, за да вижда поставения на бюрото екран за по-сложния превод. — Задачата ни е да проследим откъде идват клонингите. Нищо няма да направим, ако се върнем на Йовин или Корускант.
Той погледна през прозореца към хълмовете. Килимът от златна трева блестеше на следобедното слънце. Засега бе постигнал единствено поредното топване във ваната с бакта. И, разбира се, възможността да се види отново с Мара… Той се намръщи. Очакваше да попадне на нея след пиратското нашествие, което отблъснаха с Хан при Ифигин. Нищо чудно Хан да бе свързан по някакъв начин с появата й при астероидното поле на Каурон.
Сега установяваше, че срещата съвсем не беше толкова напрегната, колкото се опасяваше. Тя му помогна и при това се държа по особен начин. Сега я нямаше безмълвната враждебност, която се излъчваше от нея при предишните им кратки срещи. Или може би не я усещаше, без да използва Силата, която напоследък съзнателно рядко пускаше в ход.
Той се навъси. Влияеше й някакъв фактор, но какъв ли? Арту изпиука въпросително.
— Опитвам се да разбера нещо — отговори му Люк, след като погледна превода. — Успокой се.
Дроидът отново избипка и неочаквано замлъкна. Джедаят въздъхна и се облегна назад, загледан в хълмовете. Мара бе загадка, но сега нямаше време за нея. Друга една загадка изискваше незабавно разбулване — произходът на клонингите. Накъде да поеме?
Той погледна Арту и си спомни престоя при Йода, обучението за джедай и първото надникване в бъдещето, което едва не бе довело до беда. Бе нахлул като обезумял в Облачния град, за да спасява Хан и Лея, а замалко не причини смъртта на всички. Но оттогава бе научил извънредно много за Силата. И вече можеше да надниква в бъдещето, без да прибързва. Напоследък обаче опитите му оставаха странно безплодни. Сега имаше един-два часа задължителна почивка и нищо не пречеше да опита.
— Арту, ще медитирам малко — каза той на дроида, стана от стола и седна с кръстосани крака на пода. — Ще се опитам да видя някаква посока. Не пускай никого — дроидът изчурулика утвърдително.