Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)
- Автор: Пирсиг Роберт М
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Главусанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)». Краткое содержание книги:
Романът, определен от критиката за една от най-значимите творби в американската литература, е преведен на 27 езика и достига тираж от 3 милиона екземпляра.
Ако това е било наистина нов път, той положително е бил необходим. Вече повече от три столетия старите пътища, общоприети в нашето полукълбо, са подкопавани и почти заличени от естествена ерозия и промяната във формите на планината, причинена от научната истина. Ранните катерачи прокарали пътеки, които лежали върху твърда почва с една достъпност, която привличала всички, но днес пътищата на западната мисъл са непроходими поради догматичната закостенялост пред лицето на промените. Да се усъмниш в буквалната истинност на казаното от Исус или Мойсей, означавало да си навлечеш омразата на повечето хора, но все пак си е факт, че ако Исус или Мойсей се появяха днес, без да се разкриват, със същите поучения отпреди много години, душевният покой на човека ще бъде смутен. Не защото казаното от Исус или Мойсей е невярно или защото съвременното общество е изпаднало в грешка, а просто защото избраният от тях път да разкрият истината за другите е станал неуместен и непонятен. Изразът „небето горе“ губи своя смисъл, когато съзнанието на космическия век запита: „Къде горе?“ Но обстоятелството, че старите пътища са проявявали склонност поради закостенялост на езика да загубят обикновения си смисъл и да станат непроходими, не означава, че планината вече я няма. Тя си е там и ще си остане там, докато съществува съзнание.
Втората метафизична фаза на Федър бе пълен провал. Преди да допрат електродите до главата му, той бе загубил всичко материално — пари, имущество, деца. Дори гражданските му права бяха отнети с решение на съда. Останал му само едничкият безумен сън за качеството, една карта за път през планината, заради която бил пожертвувал всичко. После, като включили електродите, загубил и това.
Никога няма да узная всичко, което е имал тогава в главата си, нито пък ще го разбере някой друг. Останали са само откъслеци — отломки, разхвърляни бележки, които могат да бъдат подредени, но които оставят огромни пространства необяснени.
Когато за пръв път открих тези отломъци, се почувствувах като някой селянин близо до покрайнините на, да речем, Атина, който от време на време и без особено учудване изравя с плуга си камъни със странни ваяния по тях. Разбрах, че са части от по-голямо и цялостно, което е съществувало в миналото, но не бе по силите ми да го проумея. Отначало нарочно ги отбягвах, не им обръщах внимание, защото знаех, че тези камъни са довели до някаква беда, от която трябва да се пазя. Но дори и тогава разбирах, че те са части от огромна структура на мисълта, с която тайно исках да се запозная.
По-късно, когато придобих повече вяра, че съм неуязвим за болестта му, се заинтересувах от тези отломъци по един по-определен начин и започнах да ги нахвърлям в аморфен вид, ще рече — без да ги подреждам по форма, а в последователността, в която попадах на тях. Много от тези аморфни отломъци са ми предоставяни от приятели. Сега са станали хиляди и макар само малка част от тях да намират място в тази шъто̀куа, тя очевидно е основана върху тях.
Навярно доста се разминава с неговите мисли. Като се опитвам да възстановя една цяла структура чрез дедукция от отломъци, аз неизбежно ще допусна грешка и ще изложа противоречия, за които трябва да поискам известно снизхождение. В много случаи отломъците са двусмислени — могат да се извлекат множество различни заключения. Ако нещо не е наред, много е възможно грешката да не е в онова, което той е мислел, а в моето възпроизвеждане на мисълта му и по-нататък може да се намери по-добър вариант.
Разнася се пърхане на криле и една яребица изчезва между дърветата.
— Видя ли? — пита Крис.
— Да — отвръщам аз.
— Какво бе това?
— Яребица.
— Как разбра?
— Те се лашкат така назад-напред, когато летят — казвам. Не съм сигурен в това, но звучи убедително. — Освен това се държат ниско над земята.
— О! — казва Крис и продължаваме похода си. Слънчевите лъчи, проникнали сред боровете, създават чувството, че си в катедрала.
Днес вече искам да се заема с първата фаза от пътешествието му в света на качеството, неметафизичната, и това ще бъде приятно. Добре е да започнеш пътешествията приятно дори когато знаеш, че няма да ги завършиш по същия начин. Като използувам преподавателските му бележки за справочен материал, искам да възстановя пътя, по който качеството се превръща за него в работна концепция при преподаването на реторика. Втората му фаза, метафизическата, е рискована и умозрителна, но тази първа фаза, през която той просто преподава реторика, е във всяко отношение устойчива и прагматична и навярно заслужава да бъде оценена според собствените си достойнства независимо от втората фаза.