Скандална любов
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: bragg saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Скандална любов». Краткое содержание книги:
Мъката тегнеше на сърцето му като огромен камък. Сега със закъснение осъзнаваше, че е обичал годеницата си. Не с плътска любов, но я беше обичал и сега тя му липсваше. Липсваше му нейната приветливост и усмивката й. Липсваше му неизменната й доброта, безграничната щедрост, състрадателността и изяществото й. В съзнанието му нахлуха спомени. Елизабет като дете, пристъпваща неуверено сред мебелите, а той, дванайсетгодишен хлапак, я наблюдава присмехулно. Елизабет на шест годинки, когато падна от понито си и плака в ръцете му. Елизабет на тринадесет, почти жена — предлага му срамежливо от курабиите, които е изпекла сама. Елизабет на осемнайсет — смутена след първата му целувка.
Сега, макар и твърде късно, той осъзнаваше, че Елизабет е била най-добрият му приятел. Единственият му приятел. Още от най-ранно детство Ейдриън беше необщителен. С Елизабет обаче не беше такъв. Може би в основата на отношението му към нея стоеше чувството за дълг, но все пак беше толкова лесно да си с Елизабет. Тя винаги му бе давала всичко от себе си. Неизменно го подкрепяше, независимо от обстоятелствата. А когато той не й отвръщаше със същото, му намираше хиляди извинения.
Искаше му се да може да върне времето назад. И тогава всичко щеше да бъде различно.
Връхлетяха го силни, нежелани чувства. От дете се беше научил грижливо да прикрива болката и скръбта си и никога да не показва какво мисли или чувства. Не само пред другите, но и пред самия себе си. И в продължение на много години бе успявал да го прави. Ала напоследък всичко се бе променило и смъртта на Елизабет може би беше искрицата, която щеше да разпали опустошителния пожар в сърцето му.
Не разбираше защо тя трябваше да умре. Смъртта й беше огромна несправедливост, а той, макар да не ходеше често на църква, вярваше в бога. От друга страна обаче, в живота си се бе сблъсквал с твърде много несправедливости. Жестокостта на баща му спрямо майка му също беше несправедлива. Както и жестокостта на Франсис спрямо него самия. Може би все пак бог не съществува, помисли си той, или поне в света няма справедливост и пощада.
Въпреки всичко със скръбта вероятно би се справил, ако беше само тя. Но имаше нещо повече, нещо много повече — вината.
Той изгълта още една чаша уиски, мръщейки се на вкуса му. Беше в библиотеката си, откъдето не бе излизал дни наред. Приближи се до огъня и го разпали. Опитваше се да избяга от неизбежните мисли, но така и не успяваше.
Вината го измъчваше. Елизабет още не бе изстинала в гроба, а образът на Никол, който го преследваше непрестанно, отново бе пред очите му. Проклета да е, изруга наум той и ожесточено разрови огъня. Проклета да е!
А може би трябваше да проклина себе си?
През последните месеци, докато Елизабет беше болна и умираше, той не й бе посветил мислите си, а още по-малко вниманието си. Беше прекалено зает да копнее по Никол Шелтън. Елизабет не заслужаваше това от него; заслужаваше много повече.
Аз съм копеле, долно копеле, самовлюбено, похотливо копеле — също като баща ми.
Той затвори очи, но ярките образи останаха: живото и екзотично лице на Никол, усмихнато и сияещо, до лицето на Елизабет — бледо и безжизнено.
Тя бе всичко най-красиво в света — пламтяща енергия, екзотична красота, неукротима гордост. Елизабет не беше пламтяща, екзотична или неукротима, напротив. Разликата беше огромна, стряскаща.
Беше проникнал толкова дълбоко в най-тъмната, най-интимната си същност, че и уискито не можеше да му помогне да спре. А той не искаше да продължава по-нататък.
У него се таеше желание, скрит копнеж, от който не можеше да се отърси, и този копнеж имаше едно име. Никол.
Леко почукване на вратата го изтръгна от унеса му. Беше предупредил прислугата, че не бива да го безпокоят, но искаше да излива гнева си върху другиго, затова отвърна със спокоен глас:
— Да?
Удуърд влезе в стаята с извинително изражение, доколкото такова изобщо можеше да се изобрази върху каменното му лице.
— Лейди Никол е тук. Настоя да ви съобщя за посещението й, Ваша светлост.
Сърцето на Ейдриън заби лудо. Силният копнеж го задави.
— Отпрати я! — изръмжа той.
Удуърд се стресна за миг, но моментално се съвзе.
— Да, Ваша светлост.
— Почакай! — извика Ейдриън, когато икономът стигна до вратата. — Промених решението си. Покани я.
Удуърд кимна безизразно и излезе. Ейдриън закрачи из стаята, кръвта му кипеше. Защо беше дошла? Не можеше ли от благоприличие да изчака да мине малко време от погребението? Нямаше ли уважение към смъртта? Какво искаше? Как смееше!